След продължителни археологически проучвания и реставрация вече може да се наслаждаваме на прекрасната Епископска базилика на Филипопол,

която стана и част от световното културно-историческо наследство. Възстановяването на уникалния ранно-християнски обект е дело на дългогодишно партньорство между Община Пловдив, Министерство на културата и фондация „Америка за България“. Стойността на инвестицията е 16 млн. лева, като 8,2 млн. лева са от Фондация „Америка за България“, а останалите – от Община Пловдив.

„Днес тя възкръсва, за да се докоснем отново до нейната красота и величие. Вписването на Базиликата в индикативния списък на ЮНЕСКО за значими културни и природни обекти е неоспорим успех и ще продължим да работим заедно, за да получи това културно наследство най-високата международна оценка“, заяви в словото си при откриването на новия паметник на 18 април кметът на Пловдив Здравко Димитров. Той изрази увереността си, че тя ще се превърне в оживен културен център – привлекателно място за деца и възрастни, пловдивчани и гости от България и света.

„Днес е денят, в който ЮНЕСКО отбелязва културните паметници. Ние сме заедно тук, за да покажем каква страхотна култура и колко древна история има България“. С тези думи се обърна към гостите Н. Пр. г-жа Херо Мустафа, извънреден и пълномощен посланик на САЩ в Република България. Тя изрази увереност, че Базиликата ще донесе много исторически, културни и икономически ползи за Пловдив.

„Базиликата обедини усилията и на над 50 фирми, 48 от които са български. Техният труд, всеотдайност и въображение превърнаха храма в забележителност за поколения напред“, посочи от своя страна президентът на фондация „Америка за България“ Нанси Шилър.

След това кметът Здравко Димитров, Н. Пр. г-жа Херо Мустафа, Нанси Шилър и директорът на Общинския институт „Старинен Пловдив“ Богомил Грозев заедно прерязоха лентата на уникалния паметник на културно-историческото наследство пред присъстващите на събитието депутати, кметове на райони, общински съветници, бизнесмени и общественици.

Епископската базилика е забележителна по мащаба си сграда. Тя е открита по време на археологически разкопки през 80-те години на XX век. Общата ѝ дължина е 83 м, а ширината - 36 м. Функционирала е от средата на ІV в. до края на VІ в. и е била най-голямата базиликална сграда за времето си на територията на България и на Балканите. Притежава впечатляваща архитектура с три кораба – централен и два странични, абсида, нартекс и атриум. В централния кораб се е издигал мраморен презвитериум. Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за значимостта на християнската общност във Филипопол. По-късно, през Средновековието, върху нейните руини възниква християнски некропол.

Прекрачвайки прага на ранно-християнския храм се пренасяш в свят на мозайки, зидове, колони, съдове. Централният вход е от западната част, където ни посреща мозайка, изобразяваща паун, заобиколен с различни видове птици. Изградена е конструкция от специални стъкла и подстъпи, по които да преминават посетителите на Епископската базилика, за да се потопят в атмосферата на ранно-християнския храм. На площ от 2 000 м2, на два етажа, са експонирани мозайки от IV и VI век. Интерактивни монитори ни пренасят в света на жителите на Филипопол преди 16 века.

„За мен бе изключително предизвикателство да изпълним проекта за Епископската базилика и да успеем да съхраним артефактите, открити от археолозите в уникалния паметник на културно-историческото наследство от IV век. Сложността на изпълнението на дейностите по консервацията бе свързана с изграждането на метално съоръжение, конструирано само върху 2 бетонни колони, а останалата част е сглобена по външния контур на филипополския храм“, сподели главният изпълнител на проекта инж. Камен Генчев. Той уточни, че 5 години археолози, конструктори и експерти заедно са работили в синхрон за осъществяването му, като са спазили всички мерки за съхранение и експониране на археологически разкопки. „Изпитвам огромен респект към нашите предшественици – майсторите на храма, съградили преди повече от 16 века знаково за времето си съоръжение с изящни мозаечни фигури и скулптурни орнаменти“, посочи още инж. Камен Генчев. Преди 4 месеца той, заедно с екипа на Община Пловдив и фондация „Америка за България“, получиха за творението си приза „Сграда на годината“.

Безспорно мозайките впечатляват с великолепието си. Те са шедьовър на късно-античното изкуство, който вдъхновява съвременните поколения. Над 150 птици, розети, кръстове, меандри, геометрични фигури украсяват храма.

Комплексът разполага и със зони за събития, презентации, лекции, открити уроци, ателиета, пространство за временни експозиции, камерни концерти и дeтcĸa плoщaдĸa.

View the embedded image gallery online at:
https://diplomaticspectrum.com/bg/%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD/%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD/1847-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD.html?&el_mcal_month=3&el_mcal_year=2022#sigFreeIdd210fb9d67

Снимки: Екатерина Кючукова и Община Пловдив