От 20 август до 1 септември в родопското село Долен се проведе творчески пленер за художници и музиканти.
Вече за дванадесети път творецът Иван Василчин организира този уникален фестивал за български /но и други/ творци от цял свят. Тазгодишната му тема - „Път“, провокира участниците към създаването на творби - мостове между хора, места и изкуства.
Долен е друга планета. Или по-скоро онова късче земя от нашата, което е останало непокътнато в хода на времето. Древност и космос живеят тук. Всеки камък говори. В реката танцуват и решат катранените си коси водни нимфи. По небето ходят тракийски воини в блестящи доспехи. Нощта е пълна с разум и светлина, с невидимо присъствие. Хиляди очи гледат човека през хиляди пластове на времето, хиляди ръце и крака се движат ведно с неговите. Когато засвири гайда, хорото се извива до отвъд хоризонта и обратно. Миналото е толкова живо, че изобщо не е минало, а се разхожда из селото ден и нощ, облечено в златоткана носия, пее и разказва в стихове историята на Долен, на България, на Света...
Да пишеш, рисуваш, да пееш и свириш на това място е като да се озовеш на борда на космическа мисия с неизвестна дестинация. Това е най-близката връзка, която ми изплува с първото стъпване тук преди години и всъщност, когато за първи път чух името Долен: древен космически кораб. По време на светлинния полет може да се случи всичко: времепространството се огъва, световете се допират, личностите се преплитат и израстват до една гигантска Същност. Къде сме сега, кои сме? Ние ли пеем, нас ли ни пеят? Едно е...
Благодаря на Иван Василчин - автор и организатор на пленера за художници и музиканти, на който бях за шест дни (целият пленер продължи две седмици). Иване, ти си истински! И правиш нещата наистина от сърце. Ти си на всеки саундчек и присъстваш на раждането на всяка картина, защото обичаш да бъдеш в творческия процес с нас, защото пламтиш с цветовете и резонираш с музиката, която създаваме заедно. И това се чувства. Затова около теб се събират такива чисто луди, свободни съзнания като теб самия. Дай Боже повече чистота по Земята, повече действен идеализъм, повече музика на сърцето!
Музика от картини, картини по музика, музикална картина, картинна музика... Артисти от цял свят, творящи заедно. Срещи със сладкогласни баби (уникалния за света Доленски женски двуглас), тонрежисьори - дзен майстори, само тонрежисьор в истинска вътрешна хармония може да озвучи и запише този прекрасен творчески хаос. Благодаря ти, Андрей Саву и извънземни („Извънземните отдавна са слезли в Долен, това всички тук го знаят. Можеш да ги срещнеш по улиците. На другите места още разправят, че виждали светлини в небето... Елате в Долен да видите какво са то извънземни, да си поприказвате с тях като с хора, да изпиете по една ракия заедно...“). Еднодневни репетиции и нов концерт всяка вечер (напълно различен от репетициите). Програма за една от вечерите: музикален гайгеров брояч, пееща менделеева таблица, мистичен поздрав за двама рожденика в стил Dead Can Dance, църковен терирем и за финал - родопска магия с гайди. И така, всеки ден - още и още музика, картини и вдъхновения. Две седмици.
Къде го има това?!
В Долен!
|
|
Снимки: архив на Иван Василчин
