Тази прекрасна изложба, организирана от посолството на Република Индонезия в Република България и Националната галерия, бе открита на 9 юли в Квадрат 500 и може да бъде видяна там до 1 септември 2019.

България и Индонезия са разположени на различни континенти, в различни краища на света. Заглавието на изложбата е „Синтез“, а целта – чрез няколко примера да обобщим съвременното изкуство на двете държави, като по този начин открием обща основа в изкуствата.

Точно както Индонезия и България са прекрасни конгломерати от уникални и разнообразни култури, всяка със свой собствен характер, така и техните художници са подсъзнателно повлияни от традиционното наследство, но също така и от наболелите проблеми и технологическия напредък на модерното общество. Тази изложба представя индонезийски и български творци, които са тематично вдъхновени от екологични бедствия, социални проблеми и гледни точки към бъдещето, като използват живопис, скулптура, хартия, офорт, видео и инсталации, за да споделят опасенията си за своята епоха.

Със сигурност творчеството на жените-артисти се развива драматично, както се вижда от произведенията, които са част от доскорошната изложба „В бъдещето“ в Националната галерия в Джакарта - женският дух се проявява, както никога досега, на видно място като при художници от настоящето и предстоящата ера. Дита Гамбиро в „Изкривената реалност“ разсъждава за автентичността на личността. Рокли, изработени от прозрачна органза, като метафора на същността, са поставени в окачени кръгови формации, наслоени и хвърлящи сенки една върху друга. Работата на Тересия Агустина Ситомпул „Семена за посяване“, вдъхновена от огромното унищожително „настроение“ на природата, световното насилие и социалните препирни, се състои от линорези върху хидрофилен марлен памук, което показва непосредствената необходимост от излекуване на раните на обществото.

Силно разтърсена от скръб от цунамито, което удари южно Сулавеси, Еца Мейсяра хвърля фотографиите си във водите на океана, за да ги окисли и да предизвика меланхоличния тюркоаз в „Ода за родината“. Във видео инсталацията „От плодовете“  Елия Нурвиста размишлява върху неяснотата, която тя открива в Берлин, когато от една страна мигрантите и бежанците са ненавистни, но от друга страна, тропическите екзотични плодове се смятат за „готини“. Използвайки думата Fluchtling (бежанец), тя нарича своята инсталация Früchtlinge (отнасяща се до плодове).

Бъдещето от видео инсталацията „От вредител до власт“ на Натасия Тонтей, ни казва, че си струва да се замислим, когато отнемем центъра от човешкото същество. В една квази-измислена мисия на науката тя изследва идеята за екоцентричен футуризъм, в който хлебарката, като единственият вид, който е способен да оцелее през многото изчезващи събития и епохална трансформация, може да бъде ключът към устойчивото бъдеще. В това авторката се опира на Манифеста на ксенофеминизма, че бъдещето включва нечовеци.

Читра Сасмита онагледява „несъществуването“ на жените, а Сри Астари Расджид, артист с опит, чието творчество разглежда яванската култура и проблемите на позицията на жената в нея, показва патриархата, който умело е пренебрегвал жените и ги е превръщал в невидими. Това е демонстрирано и в нейната картина „Скъпа майко“, показваща кичур коса над безлични контури. Тя също така показва уважението към майката Природа в отговор на постоянните разрушения на нашата планета Земя. Влиянието на яванската култура може да бъде видяно и когато Астари рисува себе си, седнала до известния художник на Индонезия от XIX век – Раден Салех, изобразявайки Раден Аю Раден Мас в стила на яванската аристократична традиция. Астари, държейки пистолет в ръка, обозначава, че е започнала нова ера.

Даниела Тодорова, утвърден автор в областта на хартиеното изкуство, със свой собствен отличителен стил и изящни творби, представя „Магическа гора“, която е сайт специфик инсталация и показва нейната човешка позиция да защитава и да съхранява природата и да бъде отговорна за планетата.

Трите късометражни черно-бели филма на Кателина Кънчева и Крум Янков - „Времето на облаците и дъжда“, „Вакуум“ и „SIRIN“, предават екзистенциални въпроси и проблеми като тревожни настроения, страх от времето и въпроси за живота и любовта.

Експресивни картини на българското съвременно изкуство са представени от Виктория Петрова – „Лабиринт“ (2015) и „Без бягство“ (2018). Формата, цветът и идеята се съчетават във визуална конструкция, израз на вдъхновение, открито в машините. Виктория превръща конструктивната визия в произведение на изкуството.

Карла Бианпоен и Читра Смара Деви , куратори на изложбата  

Материалът е предоставен от организаторите на събитието.

На снимките:

1. Дита Гамбиро, Индонезия, Изкривена реалност, 2019 , инсталация, смесена техника върху органза
2. Виктория Петрова, България, Без изход, 2018, акрил върху платно
3. Читра Сасмита, Индонезия, Сред дивата природа, 2019, масло и акрил върху платно
4. Даниела Тодорова, България, Вълшебната гора, съобразена с мястото светлинна инсталация, хартиени тръби, опаковъчна хартия, рафия и светлина