Печат

Обръщение на Н. Пр. г-н Хюсеин Хюсеинов, извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в Република България, по повод националния празник на страната

Създаването на Първата Азербайджанска Република – Азербайджанската Демократична Република (АДР) през 1918 година, не успява да доведе до създаване на дипломатически отношения между България и Азербайджан. Независимостта й е била призната на Парижката мирна конференция през януари 1920 година, но след болшевишката инвазия през април същата година, страната губи своята независимост. През следващите 70 години Азербайджан е част от Съветския съюз, като възстановява независимостта си след разпадането му.

Република България е сред първите страни, които признават независимостта на Азербайджан, обявена на 18 октомври 1991 година. Дипломатическите отношения между двете страни са установени на 5 юни 1992 година. През 1995-та е осъществено първото официално посещение на президент на Азербайджанската Република в Република България – президентът Хейдар Алиев пристига в София, за да се срещне с българския президент – д-р Желю Желев.

Двадесет години след президентското посещение на Хейдар Алиев в България, се стига до може би най-високото постижение в политическите измерения на взаимоотношенията на двете страни. По време на посещението на президента Илхам Алиев в София през 2015 година е подписана декларация за стратегическо партньорство между Азербайджан и България. Декларацията се оказва работещ документ и това се вижда през следващите години. Сътрудничеството между двете държави се задълбочава и в двустранен, и в международен план.

През 30-годишната история на дипломатическите отношения между България и Азербайджан са подписани повече от 100 двустранни споразумения за сътрудничество във всички области от взаимен интерес като: енергетиката, търговията, транспорта, земеделието, сигурността и отбраната, културата и образованието, социалната сфера и други.

Разбира се, по обективни причини, областта, където сътрудничеството е най-интензивно е енергетиката и доставянето на въглеводородни енергоносители. България и Азербайджан са близки партньори в експлоатацията на Южния газов коридор (SGC) – огромно съоръжение, изградено благодарение на предприемчивостта и смелостта на Азербайджанската република. Южният газов коридор (SGC) се състои от три участъка – Южно-кавказкият тръбопровод (SCP), който е на територията на Азербайджан и Грузия; Транс-анадолският газопровод (TANAP), който преминава през цялата територия на Турция - от турско-грузинската граница до границата на Турция с Гърция; и Трансадриатическият газопровод (TAP), който минава през териториите на Гърция, Албания и завършва на брега на Адриатическо море в Италия.

През месец декември 2020 година беше завършен третият участък на Южния газов коридор – Трансадриатическият газопровод (TAP) и за първи път в историята азербайджанският природен газ се подава в европейски страни по тръбопровод. Страните от Европа, които получават природен газ по Трансадриатически газопровод са Гърция, Албания, Италия и България. Към днешна дата капацитетът на Трансадриатическия газопровод (TAP) надхвърля 10 милиарда кубически метра годишно.

Енергийните проекти, в които Азербайджан и България си сътрудничат се радват на подкрепата на Европейския съюз. Европейската комисия потвърди, че проектите за доставка на азербайджански природен газ в Европа са включени за пореден път в списъка на проектите от общ интерес на Европейския съюз.

По този начин в петия списък на проектите от общ интерес на ЕС са включени: строителството на интерконектора „Гърция - България“ (IGB), по който се предвижда да се транспортира един милиард кубически метра природен газ годишно от Азербайджан в България, проектът за увеличаване на мощността на клъстера по коридора Румъния – Унгария (известен като ROHU/BRUA), който ще предостави и на тези две страни достъп до азербайджански природен газ и реверсивната междусистемна газова връзка „България - Сърбия“ - интерконекторът IBS.

По всичко личи, че енергийното сътрудничество между Азербайджан и България има много сериозни перспективи, особено в контекста на проектите за изграждане на така наречения „Вертикален коридор“, който трябва да се отклони на север от Трансадриатическия коридор (TAP), да премине през територията на България и да продължи през Румъния за страните от Средна Европа. „Вертикалният коридор“ ще захрани с природен газ много общини в Западна България и ще съдаде възможности за сериозно разширяване на газовото хранилище в Чирен, покрай което би трябвало да премине.

Азербайджан и България имат сериозни основания да очакват много от разширяването на сътрудничеството им в областта на доставката и транзитирането на енергоносители. Интерконекторът с Гърция – IGB, осигурява транспортирането на природен газ и доставянето му от нови находища (най-вече Шах Дениз ІІ), което го прави ключов елемент в енергийната сигурност на България и част от националния план за диверсификация на доставките на природен газ. Дебитът на газопровода ще възлиза на три милиарда кубически метра годишно с възможност за увеличаването му до пет милиарда кубически метра годишно.

Развоят на събитията става причина интересът на Азербайджан към България като транзитна страна да нараства. Междусистемната газова връзка „България - Сърбия“ (IBS) е интерконектор, който ще осигурява на сръбската страна достъп до Южния газов коридор (SGC). Тази реверсивна газова връзка се очаква да бъде въведена в експлоатация през 2023 година.

Интересът на Азербайджан към България като транзитна страна е обусловен и от възможностите за сътрудничество в сухопътния транспорт и при използуването на интермодален транспорт. Доскоро един от основните проблеми в търговията между двете страни беше липсата на преки транспортни връзки. С пускането в експлоатация на железопътната линия Баку–Тбилиси–Крас и свързването на азербайджанските железници с грузинската и турската железопътна мрежа Азербаййджан вече има железопътна връзка с Европа.

Благодарение на фериботните връзки на пристанище Баку с казахстанското пристанище Актау и туркменското Турквенбаши на Каспийско море, създадената магистрална железопътна връзка от Баку до която и да е точка в Европа се превърна в част от Великия копринен път. Всъщност, възможностите за използване на създалата се железопътна връзка от страна на България далече не са изчерпани.

Азербайджанската страна твърди, че желае да изнася не само енергоносители като нефт и природен газ, но и добри каузи - като популяризирането на принципите на мултикултурализма и опазването на културното наследство.

По тази причина Азерблайджан се ангажира с финансирането на голям обем археологически работи на историческия хълм „Трапезица“ в старопростолния град на България – Велико Търново, и с тяхното експониране в новопостроен музей на самия хълм. Познавайки важността на обекта за българската история, фондът „Хейдар Алиев“, под ръководството на Първата дама на Азербайджан, оказа неоценимо съдействие при археологическите работи, при консервацията му и при експонирането на част от археологическите находки.

По този начин Азерайджан стана известен в България не само с енергоносителите си.

Всъщност, страната ни е забележителна и с много други исторически обстоятелства. Азербайджан е първата република в мюсюлманския свят. У нас за първи път са дадени избирателни права на жените. Първите пилоти жени са азербайджанки. Дори първата опера в мюсюлманския изток е изпълнена в Азербайджан.

Азербайджан е исторически първи и в сферата на добива на нефт и газ. В нефтодобива около Баку откриваме предприемачи като „Братя Нобел“ и компаниите на Рокфелер.

С развитието на политическото и икономическото сътрудничество между България и Азербайджан се развиват и хуманитарните и научни контакти. Едни от най-добрите примери за такова сътрудничество са Центърът за български език и култура в Бакинския славянски университет и Центърът за азербайджански език и култура в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Те се оценяват, като „истински посланици на познанието и културните връзки между двете страни”.

Снимката е предоставена от посолството на Република Азербайджан в Република България. На нея: Н. Пр. г-н Хюсеин Хюсеинов, извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в Република България