Рисуването на икони е свещенодействие, умение, което се предава у нас от поколение на поколение векове - от приемането на християнството до наши дни.

Рисуването на икони е свещенодействие, умение, което се предава у нас от поколение на поколение векове - от приемането на християнството до наши дни. Добрите ни иконописци и днес спазват съветите и рецептите на старите майстори, въпреки че технологията им е много трудоемка. Зографите рисували образите на светците върху дъска, която предварително обработвали с лепило от животинска кожа (туткал). Върху нея залепвали парче памучен плат, което покривали с грунд. Той се състоял от различни креди в строго определени пропорции. Покритието се изглаждало до блясък. После иконата се покривала с тънки златни листове. Боите се нанасяли в определена последователност, като се фиксирали с яйчена емулсия. Само така направена, тя се запазвала здрава и свежа. Но не технологията, а талантът на иконописеца карал иконата да оживее. Според канона образите на светците трябвало да са двуизмерни, линеарни и да предават духовната същност на портретувания, а не външността му. Анонимният български иконописец се е справил блестящо с това предизвикателство. Красиво и живописно изписаните от него образи правят Българската иконописна школа прочута по цял свят.

Снимки: Сдружение “Спектър 21 век”

Иконите са на художничката Илиана Бецинска.