Долината на Струма с хълмовете, нагиздени с нанизи от лозя, смокини и нарове, ме плени завинаги

Даниела Хаджистоянова е успешна млада бизнес дама, пълна с разностранни таланти, красива млада жена, пленяваща с финеса си, но и с непоколебимия си устрем към иновативност и творчество. Тя е рядкост - може да говори увлекателно за изкуство, но не се колебае и да подкара трактор из собствените си лозя. Прекрасна дъщеря и раздаваща се майка за своите две слънчеви момиченца...

– Г-жо Хаджистоянова, гроздобер е. Добра ли е реколтата тази година?

– Тази година е много добра. Суха година в нашия регион, което означава здрави лози, особено за биологично отглежданите. Обещава плътно и ароматно вино.

– Вие сте собственик на лозя и винарна в Мелнишкия регион, създател на марката Da!Organic. Как се случи това?

– Съзерцател по природа, заредена от творческата искра на родителите ми художници – Елена и Божидар Хаджистоянови, обичам да пътувам. Да скитам без план из малките селца в България и извън. Радвам се на местните жители и природа, търся и изследвам автентичния, естествен начин на живот на малките общности, на селата, каквито ги познаваме от нашите баби и дядовци. Смятам, че сме съвременници на края на тази епоха и с жажда и любопитство се наслаждавам на идилията в тях.

Тази идилия открих и край Мелник преди 6-7 години, сред лозята, сред усмихнатите хора там, застинали в слънчево безвремие. И този път не исках да си тръгна. Откривателският ми дух сякаш отстъпи на необяснимата притегателна сила на този край, сравняван с пейзажа на Тоскана. Долината на седемте планини, долината на Струма с хълмовете, нагиздени с нанизи от лозя, смокини и нарове, ме плени завинаги. И логично реших да си намеря работа там и да се установя.

Продължих традицията на ресторанта и галерията, която поддържах доскоро в центъра на София -  „Да! Органик – пространство за изкуство и натурална храна“, да съчетавам изкуството с натуралното и здравословното. Започнах образованието си като технолог и започнах да правя вино. Вярвам, че виното и изкуството стоят близо едно до друго и се споделят от една и съща одухотворена общност от хора. Едното може да направи общуването с другото още по-непринудено и приятно.

– И сте успели. Виното Ви наистина носи чудния вкус на огрените от жаркото слънце хълмове край Струма. Наричате го „живо и диво“. Защо?

– Нашите лозя са 60-годишни, основните масиви са от автентичния сорт „стара широка мелнишка лоза“. Те не се напояват, което прави виното богато на минерали, с меки танини, с добро съотношение на захари и киселини. То не причинява „махмурлук“ на другия ден, поради липсата на химикали в лозето и виното. Гроздето се бере при 25% захарност, за да достигне до по-висок алкохол и да не се налага сулфитиране. Отглеждаме лозята лично, със собствен труд, с любов и изцяло натурално. Не ги пръскаме с препарати, използваме само природни средства. Добивът ни е по-нисък спрямо този при конвенционално отглежданите лозя. В района, при добре химизираните лозя с изкуствени торове и силни препарати, реколтата е около 1000 кг. Ние берем между 150 и 350 кг. Така гроздовите зърна са по-богати на екстракт, феноли и ароматни вещества.

Виното е с дива ферментация - без добавени дрожди, добавки и стабилизатори. Вкусът му е див, резлив, ароматен. Присъщ за живите натурални вина с богат естествен микробиом, на който се дължат многото ползи за консумиращия. На виното именно като жива напитка се дължи неговата слава от древността. В съвремието, многото остатъци от пестициди, отделно - добавките в самото вино, които могат да бъдат до общо около 70 на брой, освен че улесняват технологичния процес и до съвършенство манипулират вкуса. На вкуса на тези мъртви вина сме свикнали, те са шлифовани, ненатрапчиви, но далеч от полезни или поне не вредни. Те лишават славната напитка от същността й - от живот, от естествените, местни бактерии и дрожди, с които нашите тела са в симбиоза.

Вярвам, че малко по малко се изгражда култура по отношение на забравения вкус на натуралните продукти. Борбата е неравна, но ми се струва, че инстинктът за оцеляване и търсене на здраве в един момент ще дадат превес.

– Наричате лозята си „място на слънчево щастие и безвремие“. Така ли е наистина? Открихте ли там слънчевото щастие за себе си?

– Откривам го всеки ден в пейзажа във всички посоки, който е „като на картичка“, като тапета на десктопа, който гледаме с копнеж в големия град. Съзерцателната ми натура е в състояние на непрекъснато чувство на удоволетворение от смисъла да вложа със съвест това късче от Рая в бутилка и да го споделя с другите.

– Преди виното бе ресторантът „Da!Organic“ в София, а преди него - утвърдилата се в арт пространството на столицата галерия „Европа“. Тази смяна на бизнес целите Ви резултат на обстоятелства ли е или просто на нестоящия Ви спокойно, неуморно търсещ дух?

– Когато станах на 18 години, реших да дам трибуна на невероятните си родители художници с отварянето и поддържането на собствена арт галерия, която съществуваше до преди 3 години. Почти 23 години. В началото бе галерия „ Хаджистоянови“, която впоследствие се премести и превърна в сцена на над 100 утвърдени български и чуждестранни художници, под името галерия „Европа“.

В един момент осъзнах, че малко хора влизат преднамерено в една арт галерия. И реших да поставя изкуството близо до хората. До хората, търсещи натуралната, истинската храна и здраве. Мисля, че това са търсещите хора, които биха открили истина и в изкуството. Така галерия „Европа“ се трансформира в „Да!Органик“ – пространство за изкуство и натурална храна“, в което се съвместяваха изложбена площ, натурална храна от български органични продукти от малки ферми и пекарна, предлагаща хляб от стари сортове жита.

– Галерия „Европа“ липсва на софиянци. Тя бе място за срещи на хората на духа, на интересни събития, на реализация на водещи български художници. Не липсва ли и на Вас?  

– Липсва, определено. Ще го претворим отново, може би в по-комплексен и интересен формат.

– Вие сте дъщеря на художници и у самата Вас се таи голям талант. Рисувате от малка, а първата Ви изложена картина „През житата“ бе притежание на проф. Симеон Щерев, флейтист, педагог и композитор, който, знаем, е предпочел да купи нея пред картина на известния Ви баща Божидар Хаджистоянов…

– Творчеството е мой неизменен спътник. Във всичко, с което се занимавам. Имам желание да правя толкова много неща, че не остана време за рисуване в последните години.

– Рисувате ли сега, сред аромата на мелнишките лозя?

– Тук се прояви отново желанието ми да рисувам. Усетих го, още когато стъпих за първи път на това място, и то на „нашия хълм“ с лозя, с взора във всички посоки - към заобикалящите ни планини, към долината...

– Баща Ви и майка Ви мечтаеха за галерия на открито в близкото до София село Кътина, където е къщата им. Не мислите ли в посока да реализирате тази идея или друга подобна на това също така много красиво място?

– Мисля и поради тази причина преди 3 години, почти веднага след като тате, великият български живописец Божидар Хаджистоянов, ни напусна, затворих пълния с хора и добил популярност ресторант „Да!Органик“, за да се отдам по-пълноценно на децата си, но и на проектите си. Един от тях е да реализирам семейната ни мечта - да претворим дома ни, ателието ни, в арт галерия на открито… е, ще има и закрита част. Ще има и ресторант с натурална храна, ще има и работилници във всички сфери на изкуството. Ще има и натурално вино.  И... още много истински неща за духа и тялото.

– Разкъсвате се между бизнеса и ангажиментите Ви на майка… Какво мечтаете за своите две дъщери?

– За моите дъщери мечтая да търсят истината, да насърчават доброто у себе си и у другите.

Снимки: личен архив на Даниела Хаджистоянова

Горе: Даниела Хаджистоянова.

Долу. Първи ред: младата бизнес дама сред лозята и вината. Втори ред: слънчевите момичета на мама на техния „хълм“.