Кръгла маса на тази тема събра на 27 април в залата на Съюза на българските журналисти много дипломати, представители на медиите и културни дейци. Събитието бе поредното от инициативата на сдружение „Спектър 21 век“ - „Покажи традицията, подари празник!“.

То бе реализирано съвместно със СБЖ и с медийното партньорство на сп. „Дипломатически спектър“. Участници и гости на кръглата маса бяха дипломати от посолствата на Азербайджанската република, Ислямска република Иран, Република Казахстан, Република Македония, учени от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, представител на Бюрото на Националната комисия за ЮНЕСКО и др. Българската публика имаше възможността да се запознае по-отблизо с историята на празника, неговата подготовка и провеждане. Преди сериозната част на събитието обаче всички гости се потопиха в атмосферата на Новруз чрез кратък рецитал на ученици от Руския лицей в София, с директор г-жа Шара Карсакпаева. Мултимедийното представяне на празника в различните страни също спомогна за изграждане на по-пълно впечатление за него.

Новруз се празнува по различни начини от много народи, като важен елемент в него е огънят. Той е ден за семейството и приятелите, за празнични ястия, за танци и пеене. През 2009 г. по инициатива на Азербайджан, Индия, Иран, Киргизтан, Пакистан, Турция и Узбекистан Новруз е вписан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО, а през 2010 г. Общото събрание на ООН обявява 21 март за Международен ден на Новруз. Инициативата тогава е на Азербайджан, Албания, Афганистан, Индия, Иран, Казахстан, Киргизстан, Македония, Таджикистан, Туркменистан и Турция. Новруз се празнува и в отделни райони на Босна и Херцоговина, Ирак, Китай и Руската Федерация.

В доклада си за Новруз идейният двигател на събитието - г-жа Гулмира Бакирова от Казахстан, подчерта неговата древна история и определи общите моменти при празнуването му в различните страни.

Новруз – празник на новата година по астрономическия слънчев календар на иранските и тюркските народи

Новруз се празнува в деня на пролетното равноденствие и има специално място в културата на човешката цивилизация. Той е оставил своя отпечатък върху древната, средновековната и съвременната история на почти всички народи по света.

Новруз е най-старото честване на Нова година на земята. „На ниво всекидневен живот и съзнание, той остава един от празниците, почитащи слънцето, огъня.“ - смята акад. Акбар Турсунов, известен таджикски културолог.

История

Празникът е известен още от дозороастрийски времена. Отбелязвали са го от преди VII век пр. н. е. В държавите на Ахеменидите (VI - IV век пр.н.е.) и Сасанидите (III - VII век от н. е.) Новруз се счита за основен празник. Древногръцкият историк Страбон пише за него: „От най-древни, древни времена и до днес хората от Междуречието (реките Сърдария и Аму-Дария) се събират на този ден в храма на Огъня. Той е най-почитаният празник, на него търговците затварят магазините си, занаятчиите спират работата си, всички се забавляват, черпят се един друг с питие и ястия, задължително докоснати от огъня.“ Най-старият източник, в който се споменава честването на Новруз, е свещената книга на зороастризма „Авеста“. Празникът на пролетното равноденствие се свързва и с появата на слънчевия календар при народите на Централна Азия и Иран преди седем хиляди години, много преди появата на исляма. Според него, годината започва през пролетта - на 20 или 21 март, когато денят се изравнява с нощта и пролетта встъпва в правата си. Идва ново време за работа на полето, време на грижи и надежди за земеделците. Една година според този слънчев календар съдържа 365 (366) дни, което съвпада с модерния календар.

Според стари тюрски легенди това е денят, в който тюрките са излезли от Ергенекон - район, заобиколен от планини. Ето защо за тях Новруз е смятан за начало на новия живот, на новата година и се чества и до днешен ден като такъв.

Имайки своите корени в древните традиции на земеделците от Близкия изток и Централна Азия, празникът не само е оцелял след арабското нашествие, но се е и превърнал в неразделна част от културата на много народи, изповядващи исляма.

Честването на Новруз се корени в дописмената ера на човешката история. Официален статут той е придобил в Империята на ахеменидите като религиозен празник на зороастризма. Но той продължава да се празнува и след ислямските завоевания, и до момента.

Общото в традициите на различните народи

Има няколко прилики, общи черти при подготовката на празника и празнуването му при различните народи.

Навсякъде преди Новруз хората обновяват и ремонтират къщите си, почистват и околността. Украсяват домовете си, перат дрехите си, особено тези на децата, за да се предпазят от уроки.

Навсякъде седмицата преди Новруз е посветена на душите на предците. Правят се помени, поднасят им се дарове и им се молят за помощ и за защита от беди през следващата година.

Празникът се празнува на открито като събор. Провеждат се игри, спортни състезания, хората пеят и танцуват.

Палят се огньове. Всеки трябва да ги прескочи - или седем пъти един огън, или по един път седем огъня.

Последната вечер на старата година хората се пръскат един друг с вода и прескачат течаща вода, за да се очистят от греховете си през изминалата година.

На масата винаги има седем ястия. Магическите седем предмета и храни са като символичен подарък на Слънцето. Вярва се, че то, като приеме този подарък, трябва да се грижи за богатата реколта през годината. На масата трябва да има голяма празнична питка или хляб с кръгла форма, напомняща слънцето, съд с вода, в който плава зелено листо, купа с розова вода, плодове, ядки, бадеми, риба, петел, мляко, кисело мляко, сирене, боядисани яйца. В древни времена, всеки от компонентите е имал особено значение за реколтата през следващата година, за съдбата на членовете на семейството. Сега, тази символика е загубена, може би само по някои места я помнят още.

Това са общите черти. Разбира се, всяка държава има свои различни традиции и специфични черти при празнуването. Те правят празника по-шарен и по-интересен.

В Туркменистан Новруз се празнува като знак за възраждането на древните обичаи и традиции на туркменския народ. Част от новогодишните традиции там са уникални - готвене на блюда с имената „кодже“, „ярме“ и „самани“, провеждането на различни игри за младежите, като например, „мунджук атдъй“ - хвърляне на мънисти.

В Узбекистан, както и в други държави на Средна Азия, денят на Новата година е официален празник. Отскоро той се празнува в страната като Ден на свободата и независимостта. В Новогодишните обичаи влиза церемонията готвене на „саманак“, която се провежда по специален начин. След нея присъстващите радостно пеят. Други традиции в Узбекистан са: провеждане на поетични вечери, срещи с поети и писатели, посещение на гробници на религиозни лидери, даване на подаръци, поставяне на покривка „хафтсин“.

В Пакистан празникът се нарича „алям афруз“ - нова съдба, която озарява света. В новогодишните дни пакистанците се въздържат от произнасянето на недостойни думи, посрещат се един друг с уважение и искреност. Хората съчиняват стихове на урду, на дари и на арабски езици. Те смятат, че целта на Новруз е да се създаде надежда, сигурност и мир в ислямския свят и в човечеството.

И накрая ще цитирам г-жа Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО: „Навруз отбелязва Новата година и идването на пролетта в много страни от Западна, Централна и Южна Азия, Кавказ, Балканите и други региони. Този вековен празник на разнообразието, диалога и солидарността обединява хора от различни култури, религии и езици, обвързвайки семействата и общностите заедно.

Празнуван през толкова много граници, Навруз е дал начало на обичаи, ритуали и празници, които често са свързани с природата и плодородието. Песните, танците, празнични ястия и други социални практики, които са неразделна част от Навруз, създават жива демонстрация на творческото многообразие, което ЮНЕСКО се стреми да насърчава в цялата си работа. През 2009 г. Навруз бе вписан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО – една година по-късно, Общото събрание на ООН прие резолюцията за признаване на 21 март за Международен ден на Навруз.

Основните ценности на Навруз са тези на мир и солидарност, помирение и добросъседство. Това е празник на разнообразието, на базата на толерантност и хармония с природата, насърчаван и предаван от поколение на поколение, в рамките на и между общностите. Тези послания са особено важни днес, в тази повратна година за Целите на хилядолетието за развитие и след като страните членки оформят нова програма на глобалното устойчиво развитие. Нематериалното културно наследство на човечеството е извор на самочувствие и принадлежност – то е източник на сила и творчество за благото на всички.

В тези несигурни и бурни времена, нека всички прегърнем ценностите на Навруз и пренесем своето послание за мир, хармония, толерантност и разбирателство.“

Г-жа Вюсала Садъгова, трети секретар в Посолство на Азербайджанската република, в своето изказване подчерта спецификите на празника в родината й.

Новруз в Азербайджан

Азербайджанският народ има няколко празника, свързани със селското стопанство и животновъдството, чествани от незапомнени времена. Но празника Новруз, който бележи началото на новата година и възраждането на природата, винаги е бил един от най-съкровените му поводи за празнуване. Той се отбелязва в деня на астрономическото пролетно равноденствие, който обикновено е на 21-ви март. Въпреки че правописът и произношението на името му варират според страната, в който се празнува, смисълът му навсякъде означава "Нов ден" и символизира началото на новата година.

Новруз е древен празник, който може да бъде проследен отпреди повече от 5 000 години, от времето на шумерската и вавилонската цивилизации.

Според традицията, хората започват да се подготвят за него месец по-рано, честват го с пристигането на равноденствието и го завършват с настъпването на новата слънчева година. По време на подготовката, азербайджанците отбелязват четири зимни дни, които символизират края на старата и началото на новата година. Това са последните четири вторника преди празника:

• Su Chershenbe (вторник на водата);
• Odlu Chershenbe (вторник на огъня);
• Torpag Chershenbe (вторник на земята);
• Akhyr Chershenbe (последния вторник).

Според традиционните вярвания, през първия вторник се възраждат водите, през втория - огънят, през третия - земята. През четвъртия, вятърът отваря дървесните пъпки и започва пролетта.

Азербайджанците обичат Новруз заради неговата демократична философия. Той не е само празник за отбелязване на пролетното равноденствие, той е и празник на равенството между хората. Защото обединява различни групи от населението, укрепва взаимното уважение, разбирателството и сближаването.

През вековете честванията на Новруз в Азербайджан са оставили незаличими следи в поетичното му наследство. Има много стихотворения, посветени на празника, написани от класически и съвременни поети. Хората са пели за него било народни, било, създадени от професионалисти песни. Великият азербайджански поет Низами Ганджави пише в своя Хамса /петте приказки/, че Новрез е отбелязван още през 350 г. пр. н. е., тоест, преди 24 века.

Новруз е ден за семейството и приятелите, за празничните ястия, за танци и пеене. Всяка година, в навечерието му се правят традиционни сладки като шекербура, баклава, шоргохал. Декорацията на празничната трапеза е хонча, една голяма тава със „самани“ - прясно покълнала пшеница, символ на надеждата за богата реколта през следващата година. На трапезата трябва да има седем ястия, започващи с буквата „с“ - „сумах“ /подправки/, оцет, мляко, зеленчуци и др. /на азербайджански всички те започват със „с“/. Огледало и свещи също трябва да присъстват на масата. Боядисват се яйца се поставят пред огледалото. Всичко това е изпълнено с много символи. Свещта например символизира огънят и светлината, които защитават всеки от уроки. Огледалото - яснотата.

Традиционни вярвания, свързани с Новруз

Златно правило е, че в дните около празника не трябва да се проклина, лъже, кълне, клюкарства или критикува - с други думи, не трябва да се произнася нищо лошо.

Неписан закон е, че хората, които са се карали или са се нападали един друг, трябва да се помирят без посредничество. И се счита за грях да не простиш на този, който признава вината си. Азербайджанците наричат втория ден на Новруз Ата-Баба, тоест, „бащи-дядовци“ и на него цялото семейство посещава гробовете на своите най-близки и скъпи хора.

Доколкото е възможно, всеки трябва да празнува Новруз в собствения си дом със семейството си.

Ритуал, предписан още от зороастризма в древността и запазен и до наши дни, е в последния вторник преди Новруз – Akhir Charsanba, всеки да прескача огън, да се запалват факли и да се слагат запалени свещи на масата. През нощта и през целия ден трябва да има запалени толкова свещи, колкото са членовете на семейството и те не трябва да бъдат загасявани, а да бъдат оставени сами да изгорят.

По време на Новруз хората в Азербайджан раздават празнични порции, т.нар. новрузпаи, на съседи и приятели. Те поставят в една тава – хонча, празнични сладки, покълнали кълнове пшеница и свещи и я изпращат на близките си. Тавата не трябва да се връща празна, защото народното поверие гласи, че ако е така, къщата няма да просперира. Хубаво е тази новогодишна размяна да става не само между азербайджанците, а и с представители на други народности, така че и те да могат да се насладят на сладостта на Новруз.

През последното десетилетие празникът придоби международна известност. През 2009 г. той е вписан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО. Горда съм да заявя, че по инициатива на Азербайджан и на други страни, където се празнува Новруз, Общото събрание на ООН обяви 21 март за Международен ден на Новруз чрез приемане на съответната резолюция. Резолюцията призовава държавите членки да запазят културата, свързана с Новруз, да изучават неговите корени и традиции, да се повиши международната осведоменост за този празник.

Това е от особено значение през 2016, тъй като ние, в Азербайджан, сме я обявили за година на мултикултурализма, което включва факта, че хора от различни етнически, религиозни и расови среди могат да съжителстват мирно и да се свързват чрез културата и традициите си.

В Азербайджан съществува толерантна атмосфера за различните народи и религии. Националната политика се определя от принципите на толерантност и мирно съжителство на различните националности, етническите групи и религиозните малцинства. Представителите на различните националности, етнически групи и религиозни малцинства свободно празнуват своите празници. Нека спомена, че през следващите дни православните християни в Азербайджан ще отпразнуват Великден.

В заключение, позволете ми да благодаря на организаторите на кръглата маса за това, че ни дадоха възможност да обсъдим Новруз и традициите, свързани с него в различните страни.

Нека духът и ценностите на Новруз живеят през цялата година!

Това е голям празник в Казахстан, сподели в своето изказване г-н Бауржан Сарсембеков, втори секретар в посолството на Република Казахстан. Защото за казахите

Науръз е празник на обновяването на природата, на началото на новата година, на новия живот

Съвременното казахско наименование на Новата година – Науръз, е дошло от персийски език: „нау“ – нов, „руз“ – ден. Преди това, началото на новата година казахите наричали „улъс кун“ – денят на цялото племе. На празничната маса роднините са искали и получавали прошка, разменяли си подаръци и си пожелавали различни блага. След дългата зима, с идването на пролетта се отбелязва празникът на зараждането на живота. Главното блюдо на него – науръз коже, включва 7 задължителни елемента, олицетворяващи 7-те основи на живота – вода, месо, сол, масло, брашно (ориз и жито), сирене и мляко, символизиращи щастие, късмет, мъдрост, здраве, богатство, бързо израстване, закрила на небето.

През пролетта хората бързат да се обновят физически и духовно – освобождават се от дългове, от стари ненужни вещи, кърпят дрехите, ремонтират жилищата, кладенците, искат прошка от близките си, канят гости и подаряват подаръци на роднините.

Всеки трябва да отиде в седем къщи и да посрещне вкъщи седем госта. Днес казахите посрещат Науръз на открито - по улиците, площадите, парковете. Провеждат се състезания на акъни и националните видове спорт – казакша курес, тогъз кумалак, къз куу, байга.

Различни традиции и ритуали учат хората да уважават националната култура и способстват за сближаването и взаимното разбирателство между тях. В отбелязването на празника Науръз участват всички етноси, населяващи Казахстан, а те са повече от 150.

При нас функционира една уникална институция – Асамблея на народа на Казахстан, а след няколко дни ние отбелязваме 1 май – Деня на единството на народа на Казахстан. Смисълът на всички тези празници е, че ние не се делим, а сме единни като народ, като при това уважаваме традициите и обичаите на всеки етнос.

Интересни факти представи гл. ас. д-р Йелис Еролова от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН в своя доклад - „Наврез при кримските татари в България и Румъния“.

Докладът може да се прочете на сайта в рубриката „България/Култура“.

Г-н Мохамадали Киани, съветник по културните въпроси към посолството на Ислямска република Иран в своя доклад „Новруз в Иранската цивилизация“ разгледа празника като мост между природата и човека.

Докладът може да се прочете на сайта в рубриката „Светът/Култура“.

Дебатите по темата след докладите показаха, че подобни събития помагат хората по света да се опознават по-добре, а оттам и да се разбират по-добре. Г-н Мохамадали Киани предложи догодина да се организира по-голям празник в България, който да бъде подпомогнат от страните, които празнуват Новруз и имат дипломатически мисии у нас, за да се отбележи по-мащабно и за да бъдем всички заедно. Разговорите продължиха и след края на кръглата маса, когато гостите имаха възможността да вкусят и да се насладят на казашки и азербайджански специалитети, приготвяни специално за трапезата на Новруз и заемащи важно място в нея.

Снимки: 1 – Цецка Данова; 2-9 - Мари Къналян
1. Председателят на УС на СБЖ г-жа Снежана Тодорова приветства гостите на кръглата маса с „Добре дошли!“.
2. Главният редактор на сп. „Дипломатически спектър” г-жа Екатерина Павлова наблегна на целите на проявата – популяризирането на Новруз като част от нематериалното културно наследство на човечеството.
3. Г-жа Гулмира Бакирова от Казахстан изнесе доклад за общите моменти при празнуването му в различните страни.
4, 5. Участници в кръглата маса бяха /отляво надясно/: гл. ас. д-р Йелис Еролова от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, г-жа Вюсала Садъгова, трети секретар в посолството на Азербайджанската република, г-н Бауржан Сарсембеков, втори секретар в посолството на Република Казахстан, г-н Мохамадали Киани, съветник по културните въпроси към посолството на Ислямска република Иран. 6. Сред публиката можеше да се видят известни журналисти и културни дейци.
7, 8. Г-н Гоце Георгиевски, Временно управляващ посолството на Република Македония, министър-съветник, г-жа Екатерина Павлова, главен редактор на сп. „Дипломатически спектър“ и г-н Христо Паскалев, председател на сдружение „Спектър 21 век“ и др.
9. Ученици от Руския лицей в София с ръководител г-жа Шара Карсакпаева поздравиха гостите със стихове, посветени на празника.
10, 11, 12. Празничната трапеза на Новруз