И след 20 години трябва да бъдем адекватни и адаптивни към времето, и както досега, да задаваме нови теми и да предлагаме качествена подготовка по тях

През изтеклата година Дипломатическият институт към Министерството на външните работи на Република България навърши 20 години. Създаден на 23 септември 2003 година с постановление на Министерския съвет на Република България №209, той е първата българска академия за обучение на дипломатическата служба и на държавната администрация. До днес Дипломатическият институт е провел над 150 обучения на български и чуждестранни дипломати и над 170 публични лекции в областите: регионалната сигурност, енергийната дипломация, икономическата дипломация, околната среда и дипломатически протокол. Той поддържа и библиотеката на Министерство на външните работи - публично достъпна и частично дигитализирана, в нея се съхраняват над 65 хиляди книги на над 20 езика, някои от които са от XVIII век.

От 2012 г. досега Дипломатическият институт към МВнР се ръководи от опитен дипломат и същевременно изключително обаятелна жена - г-жа Таня Михайлова. Юрист по образование, тя има дипломатически ранг „Съветник“. Освен директор на института, г-жа Таня Михайлова е българският представител в Направляващия комитет на Колежа за европейска политика за сигурност и отбрана (Брюксел) и в Борда на директорите на Института на Европейския съюз за изследване на сигурността (Париж). Член е и на Международния форум за дипломатическо обучение.

Срещнахме с нея, за да разкаже пред „Дипломатически спектър“ повече за извървения път, за постигнатото през годините, за целите на Дипломатическия институт през следващите 20 години!

- Госпожо Михайлова, през миналия септември Дипломатическият институт навърши 20 години. До 2003 година представителите на държавната ни администрация и дипломатическата ни служба се обучават в чужбина. От какво значение е една страна да има собствен институт за подготовка на бъдещи дипломати?

- От голямо значение е една страна да има своя школа, защото подготовката на дипломатите, които провеждат външната й политика, когато са подготвени от свои собствени институции, разбира се, работят за своята държава. Тоест, това е нещо като признак за независимост и независима външна политика. В известен смисъл даже малко закъсняхме със създаването на такъв дипломатически институт, но от друга страна това стана точно навреме, защото съвпадна с периода на преговори за членството ни в НАТО и ЕС. Тогава бе особено отчетлива необходимостта българските дипломати, пък и българските държавни служители и администрация, да се подготвени за времето, което идваше, на реално членство, защото мисията на института е именно да подготви и да сподели високите стандарти в дипломатическото обучение. Така че има огромно значение една държава да има собствена школа. Вярвам, че нашият институт, създаден преди 20 години, досега изпълнява тази своя мисия да предоставя наистина висок стандарт в подготовката на дипломатите, защото външната политика е един от стълбовете на националната ни сигурност и има голямо значение за това, как успяваме да формулираме нашите интереси и приоритети, за да живеем в по-добър свят.

- От създаването на Института до днес негови директори са видните български дипломати - доц. д-р Здравко Попов и проф. Милан Миланов. Вие сте първата жена, която го оглавява през 2010 година, но и най-дългогодишният му директор. С какво от постиженията си най-много се гордеете?

- Преди всичко с устойчивостта, която създадохме в нашите програми и с доверието, което създадохме в нашите партньори извън дипломатическата служба. Защото ние работим с цялата държавна администрация, със сродни институти по целия свят, с много университети. Първите години след създаването на Дипломатическия институт беше време, в което доц. Здравко Попов, като негов създател, положи една много здрава основа, която проф. Миланов надгради и аз всъщност стъпих на нея. Дори част от инициативите, които бяха започнати в самото начало, продължават и досега. Бих казала, че стъпих на солиден фундамент и без да се отказвам от много от постиженията  към този момент, ги продължих. Вярвам в приемствеността на добрите дела, направени преди нас. Но и създадохме много нови неща. Едно от най-важните ми постижения е изключителният екип, който се създаде, както и това, че Дипломатическият институт се превърна в незаобиколим фактор в подготовката на българската държавна администрация.

- През 2008 година е създадено официалното лого на Дипломатическия институт, а за негово мото е избрана латинската сентенция "Docendo discimus", в превод - „Учейки другите, учим и себе си“. На какво се научихте през годините, учейки другите?

- Научихме се, че никога не знаем достатъчно, че обучението е двустранен процес, който изисква готовност и от двете страни, че самоусъвършенстването продължава цял живот. Живеем във време, в което имаме изключително много възможности и не трябва да изпускаме шанса да ставаме по-добри в това, което работим. Избрахме мотото „Учейки другите, учим и себе си“ с чувство на скромност, защото в онзи момент бяхме твърде млади, за да си представим, че може да знаем всичко. Именно в процеса Дипломатическият институт и неговият екип се учеха как се правят нещата, защото стратирахме от нулата. Нямаше никакъв опит и никаква практика в България по отношение на обучението на дипломати. Всяка една стъпка, която сме изминали, е била осъзнат стремеж към това да правим по-добре нещата и да търсим най-високия стандарт, който да прилагаме.

- Основна ви дейност е обучението и усъвършенстването на дипломатическите служители. Как го постигате? Доволни ли сте от резултатите?

- Успяваме да правим нашите обучения с постоянство и с навлизане в дълбочина на това, от какво имат необходимост българските дипломати. Обикновено обученията са за подобряване на уменията, защото знанията, които са част от компетенциите, остават отговорност на самия професионалист, те могат да бъдат натрупани и четейки вкъщи. Да практикуваш умението, особено в дипломатическата професия, изисква специален подход. Нашите обучения са с различна продължителност. Тук е моментът да кажа, че дипломатическата професия е кариерна професия, тя е за цял живот и изисква във всеки един етап от развитието й различен подход и в подготовката. В началото ни беше трудно да се подготвим за различните й етапи и да предлагаме съответните обучения и подобряване на уменията на нашите служители. Към момента може да кажем, че сме една изключително адекватна институция в областта на обученията, защото се сравняваме с по-добрите от нас, а именно, със световните и европейските школи с по-голям опит.

- Имате сътрудничество с дипломатически школи от целия свят. Кои са добрите практики, които българската дипломатическа служба може да транспонира в собствената си дейност и структура? А обратното?

- Нашата дейност започна с методическата помощ на Холандския институт за международни отношения „Клингендал“, който сега се нарича Дипломатическа академия „Клингендал“ и представлява една много прагматична школа в областта на дипломатическото обучение. Ние сме научили много от нея в самото начало. А от момента, в който Дипломатическият институт стана част от Европейската дипломатическа програма, два пъти в годината, на срещите на дипломатическите академии в рамките на ЕС, ние се измерваме с тях.

Още от самото създаване на Дипломатическия институт участваме и в Международния форум за дипломатическо обучение - световна годишна среща на директорите на дипломатическите институти, като от последната се завърнах само преди дни. Там всеки от нас споделя своя опит, в зависимост от целите, които всяка държава си е поставила - къде се намира, какви са приоритетите й. Ще посоча само защо сме много различни. Когато преди 13 години ние въведохме понятието и практиката на енергийната дипломация, мнозина тук се съмняваха в съществуването й. Излишно е да обяснявам, че днес без това не можем да говорим за динамика в съвременните отношения или за ресурси. Доколкото енергетиката е много важна за нас като държава, има други места по света, където говорят за водна дипломация, защото ресурсът, който им е необходим или проблемен, е свързан с водата. Взимаме това, което би ни било полезно, най-вече като методология на обучението и смятам, че това, което вече сме направили, е един много гъвкав и интерактивен начин за провеждане на обучението на дипломатите. Отдавна минаха времената, в които хората слушат лекции от някого. Бих казала, че в това отношение Дипломатическият институт въведе много нови и иновативни подходи, като стремежът ни е да продължим по този начин. Това означава много симулационни упражнения, ползване на съвременната техника в обучението на съвременните дипломати.

Поучили сме се оттам, откъдето можем и стигнахме етап, в който считаме, че нашият собствен опит може да бъде споделен с други. И подпомогнахме създаването на молдовския дипломатически институт. Това, което правим през последните няколко години, е всичко онова, което ние сме научили като методология и практики да го споделяме с нашите колеги в Молдова. Признавам си, че за същото ни търсят и други млади школи, особено от нашия регион. Ние сме заобиколени от държави кандидат членки на ЕС или такива, които водят преговори, така че опитът, натрупан в рамките на нашите преговори, също е ценен. 

- Дипломатическият институт има и научноизследователска дейност, част от която е списание „Дипломация“. Каква, според вас, е ролята на научната дипломация като инструмент за насърчаване на международното сътрудничество?

- Бих направила разграничение между научната дипломация и научноизследователска дейност, в частност и дейността на дипломатическия институт. Ние имаме изследователска дейност в областта на международните отношения, чиито резултати, свързани с политиката на съседните държави, се публикуват в списание „Дипломация“ или в поредицата ни „Външнополитически изследвания“.

По повод нашата 20-годишнина направихме конференция, посветена на научната дипломация, което е нещо различно. За първи път въвеждаме тази терминология в България и бихме искали да ангажираме и дипломатическата служба, и научните кръгове в това да работят много по-тясно заедно. В момента, в рамките на ЕС се работи по въпроса научната дипломация да се превърне в политика на Съюза. Така или иначе дипломацията е инструмент, но в областта на науката, особено във времената, в които сме свидетели на избухването на технологии е много важно как те се използват и доколко те подпомагат или пречат на общуването между нас, субектите на международните отношения. Пример за научна дипломация е нашето участие в Антарктическия договор. В базата ни на о. Ливингстън от 30 години се провеждат научни изследвания в неговите рамки. Има примери и в много други сфери: дигиталните технологии, кибер пространството, изкуствения интелект, всичко, свързано с медицината. България има изключителен потенциал в областта на науката и научните изследвания в различни сфери и  е добре това да бъде използвано от българските дипломати навсякъде по света, да бъдат в синхрон с българските учени, които представляват страната в много международни форуми. Това е нещо ново, с което ще продължим да се занимаваме и смятам, че е една изключително перспективна насока и за науката, и за дипломацията, и за срещата между тях.

- В рамките на обучението си в Дипломатическия институт, всеки випуск стажант-аташета има традиция да гласува свой патрон. Тазгодишните новоназначени дипломати избраха българския политик и общественик Никола Мушанов. Каква е символиката на неговия избор в навечерието на юбилея на института?

- Не бих казала, че има пряка връзка, тъй като обикновено изборът на патрон се прави измежду голям списък личности, които са допринесли за българската държава и за външната й политика. Може би една от причините да надделее изборът на Никола Мушанов е, защото той е една много отчетлива фигура на държавник, високо образован, който има нелека съдба и голям принос за спасяването на българските евреи. Изборът на патрон е начин, по който стажант-аташета се запознават с такива ярки личности по-отблизо и ги ползват като пример за следване, форма на приемственост.

- Преди броени дни МВнР обяви поредния си конкурс за назначаване на стажант-аташета. По какъв начин министерството се опитва да привлече българските студенти в света на международните отношения и дипломацията?

- Този випуск, който се задава би бил нашият 18-ти випуск. Това, което ние правим в Дипломатическия институт от години, е програмата „Отворени врати“, в рамките на която каним студенти да посещават МВнР, за да се запознаят отблизо с работата на дипломата и да припознаят професията като своя. Другата форма, която се практикува е стажантската ни програма, чрез която множество стажанти от различни специалности са минали през Дипломатическия институт или през МВнР.

По повод годишнината ни, аз лично посетих 6 града и 6 университета, за да поговорим с младите хора именно за дипломатическата професия и един ден, ако те проявят интерес, да имат възможност да станат част от нашето министерство. Съвсем наскоро министър Габриел беше домакин на „Отворени врати“ само за студенти, в рамките на който стотици младежи дойдоха, за да видят какви са възможностите и каква е същината на работата в дипломатическата служба. Вярвам, че събитието ще се провежда и през следващите години, защото това трябва да бъде целенасочено и непрекъснато усилие. Днес дипломатическа професия не е измежду най-атрактивните не само в България, но и в целия свят. Дипломацията е кариерна професия, тя е за цял живот, а в света, в който живеем, всичко е много мобилно и малко млади хора биха си представили, че могат да работят това цял живот. Удовлетворението от една такава професия идва бавно и не дава бързи резултати. Търпението, което човек трябва да има, за да се посвети на тази професия, е по-различно от обичайното. От друга страна, за атрактивността на дипломатическата служба трябва да послужи и достойното възнаграждение, има какво още да се направи в това отношение. Защото това е една изключително благородна професия, която няма да изчезне, напротив, в тези сложни и размирни времена, дипломатите ще направят така, че да се възцари мира.

- Кои са основните умения и качества, които един дипломат трябва да притежава?

- Традиционно известните са свързани с уменията да се водят преговори, да слушаш другия и да вникваш в това, което ти казва. Наред с това има още други класически умения - умението да презентираш, да владееш правилата на протокола. Към тях добавяме и модерните инструменти и изисквания, като дигиталните. Действително броят умения, които един дипломат трябва да притежава, е голям и го превръщат в комплексна личност, която да може да се справя с много неща. Владеенето на чужди езици също е неразделна част от изискванията. Днес изкуственият интелект ни помага и в тази сфера, но няма нищо по-полезно от това, когато си в друга държава, да говориш на нейния език и да скъсиш дистанцията. Всички съвременни изисквания за това, какво представлява публичната дипломация, за владеенето на инструментите на културната дипломация не са непременно нови, но се интерпретират по нов начин.

Инструментът на един дипломат е неговата личност, която трябва непрекъснато да се усъвършенствана. А за тези, които го обучават, това е наистина голямо предизвикателство. Защото това е личност, която ще представя България в чужбина. Дипломатът няма почивен час. Когато е в друга страна, през целия си мандат, 24 часа на ден, 7 дни в седмицата, той представлява своята страна и затова трябва да има достатъчно качества, които да не попречат на представата за страната и добрата й репутация.

- Вече говорихме за постиженията на Института. А коя е онази цел - мечта, която преследвате и бихте искали да постигнете като негов директор?

- Може би съм на път да видя сбъдната мечта, но всъщност човек винаги трябва да се стреми към нови неща. Мечтата звучи като нещо неосъществимо, по-добре да говорим за цели, които аз и екипът ми си поставяме. На първо място, Дипломатическият институт да бъде незаобиколим фактор в подготовката не само на дипломатите, но и на държавната администрация, която работи в международна среда, като търговските аташета или представителите на културните институти в чужбина. Да се наложи идеята, че той е мястото, където се получава адекватната подготовка за това да излезеш на сцената. Има определени резултати досега и вярвам, че мисията ще продължи. Друга цел е ДИ да бъде сътрудник на всички доверени партньори и да бъде част от доброто име и позитивната репутация на България. Да се знае, че Дипломатическият институт е символ на висок стандарт.

- Как виждате Дипломатическият институт след 20 години?

- Като модерна институция, защото динамиката на времето е толкова голяма, а държавните институции са традиционно бавни, бюрократични. Трябва да бъдем практични, бързи и гъвкави. В момента, точно защото сме малка институция, успяваме да бъдем гъвкави, но след 20 години трябва да бъдем и адекватни, и адаптивни към времето и както досега, трябва да задаваме нови теми и да предлагаме качествена подготовка по тях. След 20 години светът ще е непредставимо по-различен. Ако се върнем 20 години назад, ще си спомним, че дори не сме си представяли, че ще говорим за дигитална дипломация, за дезинформация, за хибридни заплахи или за ролята на изкуствения интелект във всяка една сфера, но днес всичко това влияе на обмена, който имаме с други държави. Какви ли ще са темите от дневния ред на човечеството 20 години? Мнозина прогнозират, а и затова ние се занимаваме, например, с енергийната и климатичната дипломация, битката за ресурсите... и всички те ще минават през хората, водещи преговорите по тях.

Снимка: Дипломатическия институт към МВнР. На нея: г-жа Таня Михайлова, директор на института