Китайско-българското приятелство е като корона - солидно и бляскаво

Н. Пр. г-жа Дай Цинли е родена през октомври 1973 година в гр. Линцюан, провинция Анхуей, Китай. Придобива магистърска степен по изкуства.

Кариерата й започва през 1996 година в Министерството на външните работи на КНР, където работи и до днес. До 2008-ма тя се издига в йерархията стъпало по стъпало: служител, аташе, трети секретар, втори секретар, зам.-началник на отдел в Дирекция „Писмени и устни преводи“. От 2008 до 2012 година е първи секретар и съветник в Посолството на Китайската народна република в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. После - до 2015 година, е съветник, съветник и началник на отдел в Дирекция „Азиатски въпроси“ в Министерството на външните работи на КНР. От 2015 до 2016 година е съветник в Дирекция „Писмени и устни преводи“, а от 2016 до 2021 година е неин заместник-директор.

От 2021 до 2024 година Н. Пр. г-жа Дай Цинли е извънреден и пълномощен посланик на Китайската народна република в Бахамска общност.

На 20 май 2024 година тя връчва акредитивните си писма на президента Румен Радев като извънреден и пълномощен посланик на Китайската народна република в Република България. Така става 21-вият китайски посланик у нас и първата жена на този пост.

Тази година се отбелязва 75-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Китай и България и много се радваме, че специално за „Дипломатически спектър“ Н. Пр. г-жа Дай Цинли отговори на нашите въпроси по този повод.

- Ваше превъзходителство, България е втората страна в света, признала и установила дипломатически отношения с Китайската народна република след СССР. Тази година се отбелязва 75-годишнината им. Как се развиват тези отношения в годините?

- Няма да забравим, че България беше втората страна в света, която призна и установи дипломатически отношения с Нов Китай. Китайско-българските отношения започват добре и имат дълбоки корени. Двете страни винаги са се третирали като равноправни и са уважавали избраните си политически системи и пътища на развитие, а българската страна отдавна е твърд поддръжник на политиката на „Един Китай“, което постави важна политическа основа за развитието на двустранните отношения. Връзките между двете държави преминаха от всестранно приятелско партньорство и сътрудничество към стратегическо партньорство.

Заедно, Китай и България реализираха редица пробиви в отношенията на Китай с държавите от Централна и Източна Европа: България бе една от първите страни, които се присъединиха към инициативата „Един пояс, един път“; тя бе една от първите, които подписаха споразумение за взаимно признаване на дипломите за висше образование с Китай; в България бяха открити първият Институт „Конфуций“ на Балканите и първият Китайски културен център в Централна и Източна Европа; през 2023 година България се превърна в най-големия партньор на Китай в търговията със селскостопански стоки в района на Централна и Източна Европа.

Тази година се навършват 75 години от установяването на дипломатическите отношения между Китай и България. В българската култура 75-ия юбилей се свързва често с „Коронната сватба“. Заедно, в продължение на 75 години, изпълнени с радости и неволи, китайско-българското приятелство е точно като корона - солидно и бляскаво. Надявам се и вярвам, че с общите усилия на двете страни корабът на китайско-българското приятелство ще преодолява вълните и ще се движи стабилно напред, към далечни хоризонти.

- Неотдавна в свое слово споменахте за „Дипломацията на голямата държава с китайска специфика“. В какво се изразява тя? Какви са нейните постижения?

- Дипломацията на голяма държава с китайска специфика представлява всеобхватен, многопластов и многостранен дипломатически модел, изграден от Централния комитет на Комунистическата партия на Китай, начело със Си Дзинпин, след 18-ия ЦК на партията. Този модел отразява новите промени в международната обстановка и новите тенденции в икономическото и социалното развитие на Китай. В новата ера председателят Си Дзинпин лично планира, ръководи и води мащабната дипломатическа практика на страната. Благодарение на тази дипломация, Китай не само заема нови позиции на фона на глобалните промени, но и намира възможности в условията на световна нестабилност, преодолявайки различни предизвикателства, успешно да реализира редица значими инициативи и постижения. Дипломацията на голяма държава с китайска специфика постига всестранни и новаторски исторически успехи.

Китай издигна редица нови идеи и инициативи, с които отговаря на въпроса на нашето време: „Какво се случва със света и какво да направим ние?“ С тях той насърчава реформирането и усъвършенстването на глобалното управление, демонстрирайки ангажираността си като отговорна велика сила. Идеята за изграждане на общност на споделена съдба е значимо предложение на Китай, което представя китайския подход към бъдещето на човечеството. Инициативата „Един пояс, един път“ създава най-обширната и мащабна платформа за международно сътрудничество в света. Инициативите за глобално развитие, глобална сигурност и глобална цивилизация внасят нов импулс за каузата на мира и развитието.

Китай насърчава приобщаващата и инклузивна икономическа глобализация и справедливия, многополюсен световен ред, като посочва пътя към стабилност и устойчиво съвместно развитие за международната общност. Подкрепя истинския мултилатерализъм и се противопоставя на всякакви форми на едностранен подход, протекционизъм, хегемонизъм и политика на силата, като активно работи за политическо решение на конфликтите, като руско-украинската криза и ситуацията в Близкия изток.

- Тази година се отбелязва и 70-годишнината от предлагането на Петте принципа на Китай за мирно съвместно съществуване. Как в този свят, в който често възникват конфликти, те могат да се приложат? Как може да се изгради общност на споделено бъдеще за човечеството при толкова съществуващи войни и териториални претенции в момента?

- Преди 70 години Китай предложи петте принципа за мирно съвместно съществуване, а именно: взаимно зачитане на суверенитета и териториалната цялост, взаимно ненападение, ненамеса във вътрешните работи на други страни, равенство и обща изгода и мирно съвместно съществуване, които се превърнаха във важна насока за междудържавните отношения. А днес, 70 години по-късно, те се превръщат в мощна сила за изграждане на общност на споделена съдба и за насърчаване на напредъка на човешката цивилизация в новия контекст. Концепцията за общност на споделена съдба е продължение и развитие на Петте принципа в новата епоха, даващи отговор на важния въпрос: „Какъв свят да изградим и как да го изградим?“

Споменатата концепция е в пряка връзка с Петте принципа, тя е тяхното най-добро продължение и надграждане в новата реалност. Изправени пред историческия избор между мир или война, просперитет или рецесия, единство или конфронтация, за нас е по-важно от всякога да издигаме духа на Петте принципа и неуморно да се стремим към висшата цел за изграждане на общност на споделена съдба за човечеството.

Ние трябва да се придържаме към принципа на суверенното равенство и да се застъпваме за многополюсния свят, основан на равнопоставеност и ред. Трябва да изградим стабилна основа за взаимно уважение и заедно да поддържаме „златното правило“ за ненамеса във вътрешните работи на други държави. Трябва да реализираме визията за мир и сигурност и да следваме глобалната инициатива за сигурност. Трябва да обединим усилия за общото благоденствие, като насърчаваме всеобхватната и приобщаваща икономическа глобализация, да развиваме инициативата „Един пояс, един път“ с високо качество и да реализираме глобалната инициатива за развитие. Трябва да отстояваме принципите на справедливост и правосъдие, да популяризираме концепцията за глобално управление на основата на съвместни консултации, изграждане и споделяне и да спазваме целите и принципите, заложени в Устава на ООН. Ние трябва да демонстрираме отвореност и толерантност, да следваме инициативата за глобална цивилизация и да насърчаваме взаимното разбирателство и обмен между културите.

- През септември, Посолството на Китай и Българската национална асоциация „Един пояс, един път“ бяха домакини на „Изложение за водещи китайски продукти и услуги и Форум с бизнес срещи“, посветени на 75-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Китай. Доволна ли сте от него? Ще донесе ли той конкретни плодотворни резултати?

- Изложението за водещи китайски продукти и услуги и Бизнес форумът с двустранни срещи между Китай и България бяха част от акцентите в поредицата от дейности за отбелязване на 75-годишния юбилей. Събитието бе високо оценено от българската страна, като на него присъства лично президентът Румен Радев и високопоставени служители от съответните държавни ведомства, общини и бизнес сектори. Изложението напълно демонстрира силното желание и големия потенциал за инвестиции и сътрудничество между двете страни и постигна резултати, надхвърлящи очакванията.

На първо място, българското участие на високо ниво показа важността и очакванията на България спрямо практическото сътрудничество с Китай и повиши доверието на бизнес общностите, особено на китайските предприятия, които инвестират в страната.

На второ място, събитието засили сътрудничеството между китайското и българското правителство и двете страни възнамеряват да създадат междуправителствен механизъм за инвестиционно сътрудничество, който да предоставя по-добри услуги и по-благоприятни политики за китайските предприятия да инвестират в България.

На трето място, изложението популяризира инвестиционните предимства и възможности на България, разшири популярността на китайските марки и услуги в България, задълбочи взаимното разбирателство между двустранните бизнес кръгове и постави добра основа за последващи инвестиционни ходове на китайските предприятия в България.

Посолството ще работи с компетентните органи на двете страни, за да продължи да насърчава задълбочаването на обмена и сътрудничеството между предприятията. Вярваме, че със съвместните усилия на Китай и България потенциалът на инвестиционното сътрудничество между двете страни постепенно ще се превърне в реалност.

- България се превърна в най-големият търговски партньор на Китай сред страните от Централна и Източна Европа в търговията със селскостопански стоки. Накъде оттук-нататък?

- Селското стопанство е една от ключовите области на сътрудничество между Китай и България, а българските розови продукти, червено вино и кисело мляко се харесват на все повече китайски потребители. През последните години търговията между Китай и България със селскостопански стоки се развива с бързи темпове. България се превърна в най-големия търговски партньор на Китай в областта на селското стопанство в района на Централна и Източна Европа. През 2023 година двустранната търговия в сектора нарасна с 37% на годишна база, а българският износ към Китай се е удвоил.

България, като важна база за снабдяване с аграрни продукти в Европа, има широки перспективи за развитие в области като производството на зърнени култури, зеленчукопроизводството и овощарството, животновъдството и хранително-вкусовата промишленост. Знаковият проект за китайско-българско селскостопанско сътрудничество – Демонстрационната зона за сътрудничество в земеделието между Китай и страните от Централна и Източна Европа, разположена в Пловдив – от създаването си досега е осигурила стотици работни места на местно ниво. Наскоро успешно проведеното Трето пленарно заседание на 20-ия конгрес на Комунистическата партия на Китай предостави нови широки възможности за прагматично сътрудничество между Китай и България. Реализирането на свързаните реформи ще разшири възможностите за китайско-българско селскостопанско сътрудничество.

На следващ етап двете страни могат активно да изследват нови видове дейности като трансгранична електронна търговия с аграрни продукти в рамките на инициативата „Един пояс, един път“ и механизма за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа, което да стимулира развитието на търговията с аграрни продукти. Освен това, може да се засили сътрудничеството в областта на селскостопанските технологии, да се насърчат съвместните научни изследвания и обмена на напреднали аграрни технологии. Ускоряването на изграждането на демонстрационната зона за селскостопанско сътрудничество ще насърчи реализацията на още проекти за инвестиционно сътрудничество в земеделието.

- В коя област, според Вас, трябва да се засили икономическото ни сътрудничество?

- Насърчаването на прагматичното сътрудничество между двете страни е един от моите приоритети на моя мандат. Китай и България имат голям потенциал и добри перспективи за сътрудничество в много области.

Първата е селското стопанство, както вече беше споменато. Ще се стремим да насърчаваме износа на повече категории висококачествени селскостопански продукти от България за Китай и ще помагаме на българската страна да използва добре различните китайски изложения и процъфтяващата платформа за електронна търговия, за да разширяваме непрекъснато мащаба на търговския обмен със селскостопански продукти между двете страни.

Второ, новите енергии. Възобновяемите енергийни източници са най-голямата област за инвестиции на китайските предприятия в България. Зелената и нисковъглеродна трансформация е наша обща цел, а китайските предприятия играят активна роля в проекти за производство на електроенергия от фотоволтаици, вятърна енергия и биомаса, като използват технологичните си предимства, допринасяйки за зеленото развитие на България.

Трето, в промишленото производство и изграждането на инфраструктура. България се намира на кръстопътя между Европа и Азия и има значителни географски предимства, стабилна индустриална основа и динамично развиващи се индустриални зони, както и голяма необходимост от инфраструктурно строителство. В постпандемичния период първите проекти с китайски инвестиции постепенно започват да се реализират, а още много проекти са в процес на обсъждане. Надяваме се двете страни да намерят подходящите направления и да изследват възможни модели на сътрудничество, за да подкрепят реализацията на още китайски проекти в България, както и изпълнението на инфраструктурни проекти от китайски компании.

- България е сред първите страни, присъединили се към инициативата „Един пояс – един път“. Има ли възможност за повече съвместни партньорства в нейните рамки, както и във формата „Сътрудничеството Китай – ЦИЕ?

- За десетте години, откакто през 2013 година председателят Си Дзинпин предложи инициативата „Един пояс, един път“, Китай е подписал над 200 споразумения за сътрудничество с повече от 150 държави и над 30 международни организации, създавайки над 3 000 съвместни проекта. Това е довело до инвестиции на стойност близо един трилион долара, като е инжектирало мощен стимул за развитие на участващите държави. Инициативата „Един пояс, един път“ се е утвърдила като високо ценен международен обществен продукт и платформа за международно сътрудничество.

България се присъедини към инициативата „Един пояс, един път“ през 2015 година, ставайки една от първите държави, които подписаха споразумение с Китай за нейното изграждане. България също така е водеща страна в Демонстрационната зона за сътрудничество в земеделието между Китай и страните от ЦИЕ, както и в Глобалния център за партньорство с Китай. За деветте години от присъединяването на България към инициативата двустранната търговия нарасна над два пъти. Продукти от розово масло, българско кисело мляко и други се радват на голямо търсене на китайския пазар. Китайски компании успешно завършиха проекти като завода за производство на електроенергия от биомаса в България, а китайски финансови институции подпомагат развитието на българската корабоплавателна индустрия. Освен това, китайски компании инвестират в изграждането на заводи за автомобилни компоненти и фотоволтаични електроцентрали, които напредват с бързи темпове във вашата страна.

През следващата година се навършват десет години от присъединяването на България към „Един пояс, един път“. Готови сме да работим с българската страна за задълбочаване на партньорството в съвместното изграждане на инициативата, за напасване на стратегиите и засилване на сътрудничеството в области като планирането на развитието, цифровата икономика, инфраструктурата и зелената трансформация, така че да дадем нов тласък на икономическия растеж на България и да донесем повече ползи за хората в двете страни.

- Българи и китайци имаме обща страст - културата и изкуствата. Къде ще бъде акцентът на Вашата работа по време на Вашия мандат у нас в тази сфера?

- Китай и България имат дълга история и култура, традиционното ни приятелство остава непреходно, а през последните години културният обмен продължава да процъфтява.

В началото на годината успешно проведохме съвместния китайско-български пролетен фестивал и конкурса за рисуване на фенери, които бяха високо оценени и харесани от българската общност, а дейностите от май до август бяха още по-пищни. Например: Вторият фестивал на драконовите лодки, привлякъл над десет хиляди българи, конкурсът за рисунка „Божурът среща розата“, Шанхайската кунцю оперна трупа, Младежката танцова трупа на Шанхайската театрална академия, Пекинското танцово училище и етно ансамбълът  Ih Tsetsn, пристигнали в България на турнета, като техните изпълнения бяха приети възторжено както от експертите в сферата, така и от публиката.

До края на тази година предстоят още много събития. Например, 9 ноември ще се проведе конкурсът за музика и песен по древни китайски поеми „Древни рими на нов глас – Вечната класика“ със съпътстващи го културни прояви, където ще се включат групи и изпълнители от България. В близко бъдеще ще организираме мероприятието „Китай: Как и Защо“, за което сме поканили над 10 китайски експерта в областта на хуманитарните науки да дойдат в България, за да изнесат цикъл от лекции за традиционната китайска култура.

Посолството ще продължи да насърчава сътрудничеството между двете страни в областта на археологията, изкуството, музиката, танците, операта и т.н. Каним ви да участвате активно в нашите дейности и да се запознаете отблизо с красотата на китайската култура и изкуство.

- Страната ни има и традиции, и амбиции в сферата на туризма. Но от туристическия обмен между двете ни страни има какво да се желае. Как той може да се засили, според Вас? С какво бихме могли да привлечем повече китайските туристи?

- Туризмът е един от най-важните канали за укрепване на връзките между народите на Китай и България. България има дълга история и множество исторически забележителности и по този показател е на второ място в Европа след Италия и Гърция. Богата е на културни и туристически ресурси. Въпреки това, като цяло българският туризъм не е достатъчно популярен в Китай. Докато активно насърчаваме посещенията на български туристи в Китай, ние също така окуражаваме китайските туристи да посещават България. За тази цел поддържаме тясна комуникация с българската страна, като съдействаме за разширяване на туристическите инициативи за китайския пазар, включително организиране на филмови прожекции, книгоиздаване и културни представления в Китай. Освен това насърчаваме български туристически компании и оператори да участват в международни туристически изложения в Китай.

През тази година организирахме обучителна визита на водещи представители на български туристически агенции в Китай, за да могат на място да проучат пазара и да установят партньорства с китайски колеги. Освен това активно мобилизираме китайските туристически агенции в България да дават препоръки за подобряване на преживяванията на китайските туристи в страната.

За китайските туристи основните пречки при пътуването до България са визовите трудности и липсата на директни полети и ние се надяваме, че този проблем може да бъде решен. Подкрепяме създаването на комбинирани туристически маршрути между България и съседните държави, което е и очакването на много китайски туристи и изисква пълноценно сътрудничество със съседните държави.

- Откриването на директни полети от Пекин-София ще насърчи и повече китайски туристи да идват в България?

- Перспективите за сътрудничество между Китай и България в туризма са широки. В момента директните карго маршрути от България до Китай, поети от българската авиокомпания Compass Air, вече получиха необходимите разрешения и наскоро успешно беше извършен първият товарен полет. Това е пряко отражение на сътрудничеството между двете страни в индустриалния сектор и на нарастващите пазарни потребности. Вярвам, че с все по-интензивните икономически и търговски връзки между Китай и България, както и с по-гъвкави визови политики в близко бъдеще ще е възможно да се открият директни пътнически полети между двете страни. Със сигурност директната въздушна връзка ще даде нов тласък на туристическия пазар и ще привлече повече китайски туристи към България.

Снимката е предоставена от Посолството на КНР.