На 25 февруари 2026 г. в Мраморното фоайе на Народното събрание бе открита изложбата: „Иран: корен в историята, поглед към бъдещето“.

Сред гостите на събитието бяха посланиците на Египет, Индонезия, Китай, Либия, Пакистан, членове на групата за приятелство България-Иран в НС, депутати, журналисти, културни дейци и др.

Изложбата бе открита от г-н Златан Златанов, председател на групата за приятелство България-Иран в НС и Н. Пр. г-н Али Реза Ирваш, извънреден и пълномощен посланик на Ислямска република Иран в Република България. Представи я дипломатът г-н Ангел Орбецов, специалист по персийски език и история.

Изложбата съдържа постери и предмети, които разказват за Иран от древността до наши дни. Те показват както една древна цивилизация, чиито дълбоки исторически и културни корени формират основата на съвременната иранска идентичност, така и развитието и погледът ѝ към бъдещето. Специален акцент в изложбата са културните връзки между Иран и България.

На откриването й г-н Златан Златанов, председател на групата за приятелство България-Иран в НС сподели:

Иран не е просто древна цивилизация с хилядолетна история; той е и страна с ясна визия за бъдещето — визия, основана на знанието, технологиите и международното сътрудничество. Разположен на кръстопътя между Централна Азия, Близкия Изток, Кавказ и Индийския субконтинент, Иран исторически е служил като мост между Изтока и Запада. От древния Път на коприната до съвременните транзитни коридори, свързващи Китай, Европа и Индия, Иран винаги е бил земя на връзки. Тази стратегическа позиция се подсилва от достъпа му до жизненоважни морски маршрути като Персийския залив и Залива на Оман, както и от пролива Хормуз — един от най-важните енергийни коридори в света.

Значението на страната обаче не се определя само от географията. То е равно и от способността на Иран да трансформира своите природни ресурси в индустриален, научен и технологичен потенциал. Иран се нарежда сред водещите страни в света по запаси на нефт и природен газ, а също така притежава значителни залежи от желязна руда и мед. Тези ресурси са основа за изграждането на силна индустриална база, модерни рафинерии, съвременни пристанища като Бандар Абас и Чабар, както и разширяваща се мрежа от железопътни линии и пътища, които подпомагат регионалната и международна търговия.

Уникалното за Иран е продължителността на връзката между древното инженерно гениално наследство и съвременните технологични постижения. От кавод — древните водопроводни системи, които са инженерни шедьоври на устойчивостта — до съвременните метрополитени, тунелни конструкции и мащабни градски инфраструктурни проекти, Иран доказва, че наследството и иновациите могат да съжителстват и взаимно да се подсилват.

Тази непрекъснатост се проявява и в научната традиция на страната. От великите учени като Ибн Сина (Авицена), Захария Рази и Омар Хайам, чиито трудове оформиха глобалната наука, до днешните постижения в нанотехнологиите, ядрената медицина, изследванията със стволови клетки, космическите технологии и роботизираната хирургия, Иран остава люлка на знание и иновации.

През последните десетилетия Иран се утвърди като регионален лидер в високотехнологичните сектори. Страната е сред топ държавите в света по научни публикации и патенти в нанотехнологиите, една от малкото нации, които могат да произвеждат и изстрелват сателити с национални технологии, както е и пионер в съвременните медицински технологии, като роботизираната хирургия. Тези постижения са резултат от инвестиции в образованието, изследователските институции и силната вяра в научната самоизява.

В същото време идентичността на Иран е силно човекоцентрична. Наследството на Цилиндъра на Кир Велики, често разглеждан като първата харта на човешките права, отразява ценности като толерантност, достойнство и уважение към разнообразието — принципи, които продължават чрез конституционното признаване на религиозните малцинства и културния плурализъм.

И точно тук Иран и България намират дълбока обща основа.

И двете нации са наследници на древни цивилизации. И двете стоят на кръстопътя на големи търговски маршрути. И двете допринасят съществено за архитектурата, науката, занаятите и културния обмен далеч извън собствените си граници. Споделената символика на розата — в иранската поезия и традиционните градини и в българската Розова долина — прекрасно отразява тази връзка. Сътрудничеството между общините Казанлак и Кашан не е просто символично; то е жив пример за това, как общото наследство може да вдъхнови сътрудничеството в културата, науката, туризма и иновациите.

Исторически Иран бе първата азиатска страна извън Османската империя, която установи отношения с България. От дипломатическите обменни контакти в края на 19-ти век до посещението на шах Мозафар ад-Дин в София през 1900 г. нашите отношения са белязани от взаимно уважение и откритост. През 20-ти век български инженери и работници допринасят за големи инфраструктурни проекти в Иран, включително в железопътното строителство — ранна форма на технологично сътрудничество между нашите народи.

Днес, в свят с комплексни предизвикателства - енергиен преход, технологична трансформация, климатични изменения и регионална свързаност, Иран и България имат нови възможности за сътрудничество. Иранският опит в енергетиката, инженерството, транспорта, медицината и високите технологии, съчетан с позицията на България в Европейския съюз и нейните научни и индустриални капацитети, създават силен потенциал за значими партньорства.

Иран гледа към бъдещето с увереност: към бъдеще, изграждано върху наука, технологии, устойчиво развитие и международен диалог. И в тази визия сътрудничеството с държави като България, вкоренено в общата история и ориентирано към иновации, играе решаваща роля.

Нека виждаме Иран не само като земя на древни паметници и безвременна култура, но като динамично общество, където историята подкрепя напредъка и където традицията и технологиите вървят напред заедно.

Н. Пр. г-н Али Реза Ирваш, извънреден и пълномощен посланик на Ислямска република Иран в Република България, от своя страна каза на гостите „Добре дошли!“ и благодари на българския парламент, на партия „Вързаждане“, с лидер г-н Костадин Костадинов, и на г-н Златан Златанов, председател на Групата за приятелство България-Иран в Народното събрание, за предоставeната ценна възможност да покаже изложбата. После заяви:

Иранската цивилизация е една от най-старите в света, с история, обхващаща няколко хилядолетия, и е изиграла важна роля във формирането на културата, изкуството и политиката на региона. Ахеменидите (550–330 г. пр. н. е.), най-видната династия на древен Иран, основават велика империя, простираща се от Тракия до Египет и Мала Азия. Със своята величествена архитектура, организирана административна система и развита пътна мрежа, Ахеменидите не само утвърждават военната и политическата си мощ, но и оставят богато културно и художествено наследство за бъдещите поколения.

Цилиндърът на Кир, признат за първата „харта за правата на човека“, полага основите за зачитане на човешкото достойнство, религиозната свобода и справедливостта в света. Този исторически декрет демонстрира внимание към правата на малцинствата, хуманно отношение към затворниците и защита на благосъстоянието на хората. Значението му в историята като най-стария известен документ за правата на човека го прави глобално наследство, продължаващо да вдъхновява принципите на човечността и толерантността в обществата днес.

От древни времена Иран е люлка на научната цивилизация, като учени като Закария Рази - в медицината и химията, Ибн Сина - в медицината и философията, и Омар Хаям - в математиката и астрономията, полагат основите на съвременната наука. Тези гении, чрез своите изследвания, експерименти и иновации, не само разпространяват иранските знания, но и проправят пътя за предаването на науката в други части на света. Тяхното научно наследство остава видно в медицината, математиката, философията и инженерството като символ на иранската креативност и мъдрост.

През последните години Иран постигна значителен напредък в медицината и хирургическите технологии, като един от най-забележителните примери е внедряването на дистанционната роботизирана хирургия. Иранските изследователи, чрез проектирането и изграждането на хирургическата роботизирана система „Sina“, станаха сред първите в света, които успешно извършиха дистанционна роботизирана операция. Това постижение демонстрира високите научни и инженерни възможности на Иран, поставяйки страната сред малкото в света, които успешно са локализирали такава напреднала технология. В допълнение към напредъка в роботизираната хирургия и клиничните науки, Иран заема водеща позиция в региона и в световен мащаб в изследванията на стволовите клетки, като наскоро постигна високи класации в производството на знания и научни публикации, свързани с тях.

И накрая, позволете ми да Ви представя най-великолепните произведения на иранските занаяти. Персийският или иранският килим. Това е най-известният ирански занаят в света. Ръчно изработените килими от вълна или коприна се считат за едни от най-ценните килими в световен мащаб.

Днес представяме мостра от ръчно тъкан персийски килим, който наскоро беше завършен в София. Тъкачката на този килим е жена ми, която стои до нея по време на работа.

След това и г-н Ангел Орбецов представи изложбата, като изтъкна, че тя е представителна за Иран, тъй като показва различни страни от икономиката, културата и обществото на страната. „Показани са едни истински символи на Иран, с които той е познат в целия свят. Освен природните ресурси – нефта, газа, рудите, които показват икономическото богатство на страната, символи на Иран, които са показани тук, са и: монументалната архитектура, която датира от времето на Хаменидите, и която пронизва и средновековната, и настоящата история на страната, персийската миниатюра..., занаятите..., празника Новруз, продукти като хайвер, фурми, шам фъстък, шафран... Друго достойнство на изложбата са паралелите, които тя прави между древността, средновековието и съвремието, преди всичко в свързаността...“ И даде примери: канала на Дарий, предшественик на Суецкия канал, и съвременните транспортни коридори; обсерваторията в Мараге и съвременните спътникови възможности на Иран; строежа на кули и др. Наблегна и на двустранните отношения между България и Иран, показани в изложбата.  

Снимки: „Дипломатически спектър“