Сърбия веднага пленява сърцето – като любов от пръв поглед.

Със зеленината на просторите й, със слънчевите зайчета по възвишенията й, със спокойната нега на реките й. Градовете й са перли на архитектурата, селата й – съкровища от традиции, а хората й – топли, горди и гостоприемни. Пазят историята, обичаите, наследството и ценностите. Сърбия трудно може да се опише, тя просто трябва да се изживее.

Ето ни в Белград...   

Сръбската столица ни посрещна с дъжд, но той не развали ведрото настроение от предстоящото ни запознанство с нея. Настанихме се в хотел „Ботаника“, точно до Ботаническата градина, и с нашия гид от Туристическата организация на Сърбия – Милан, веднага тръгнахме да разглеждаме града.

Вървим по централните му булеварди и улици - „Деспот Стефан“, площада на Републиката, „Княз Михаил“, „Теразия“, „Балканска“, „Крал Милан“, „Крал Александър“... и се наслаждаваме на достолепните сгради, покрай които минаваме. Архитектурни шедьоври се редят един след друг пред очите ни: Националният музей, Сръбската академия на науките и изкуствата, Народното събрание, Кметството, Националната банка на Сърбия и още, и още. Но сякаш перлите на града са църквите: „Свети Марко“, Катедралната „Свети Архангел Михаил“ и сградата на Сръбската патриаршия насреща, „Свети Александър Невски“ /е, на никой тук не хрумва да сменя името й, както това се случва у нас/...

Под цялата тази красота се крият останките на древния град Сингидунум

- казва нашият екскурзовод. И това прави почти невъзможна работата на археолозите. Защото тук, на мястото, където река Сава и река Дунав се сливат нежно в любовна прегръдка, е имало живот още от Античността. Следите от първите поселища датират от 4 800 година преди Христа.

А по времето на Римската империя тук е имало град с ключово значение – Сингидунум. Обект на много варварски нашествия, през VI век той е напълно разрушен. Тогава зачестяват и набезите на славяните, които през VII век окончателно се заселват по тези земи. Оформя се нов град, който те започват да наричат Белия град /най-вероятно заради белите скали наоколо/.

На Площада на Републиката, пред паметника на княз Михаил виждаме изградена сцена, очевидно очакваща събития. На нея, и плакат с надпис: „Београдски дани породице“. По-нататък, навлизайки в известната с историческите си сгради пешеходна улица „Княз Михаил“, на високо опънат банер, отново съзираме информация за Белградските дни. Забелязвайки любопитните ни погледи, нашият екскурзовод ни казва, че случайността ни е довела в града точно на 16 април – началото „Београдски дани породице“, и че вечерта ще има много концерти и други забавления.

А ние намерихме символика в случайността да дойдем тук точно този ден. Защото датата е свързана с момент и от нашата история през вековете. На нея, както пише в сайта на Белградската община, в далечната 878 г. за първи път писмено се споменава името Белград в документ - в писмо на папа Йоан VIII до българския княз Борис I Михаил, с което той го уведомява за уволнението на белградския епископ Сергий. Тогава градът е в пределите на Първата българска държава.

Всъщност заради стратегическото му местоположение, за Белград са се водили стотици битки през вековете, той е многократно обсаждан, завземан, разрушаван, бомбардиран. Бил е в пределите на Римската империя, Византия, Първата българска държава, Кралство Унгария, Втората българска държава, Османската империя...

През 1284 г. сръбският крал Драгутин получава Белград от унгарската корона и с това градът за първи път попада под сръбска власт, а през 1403 г., при деспот Стефан Лазаревич, той става за първи път столица на средновековна Сърбия.

От 2006 г. насам Белград е столица на Република Сърбия, с население над 1 600 000 жители.

Седнахме да обядваме в ресторант на една от главните му улици, където ни очакваше Тамара Рашкович, прекрасна млада дама от Туристическата организация на Сърбия. Заведението бе доста пълно – както с туристи, така и с хора от офисите наоколо. Докато се запознавахме и разговаряхме за програмата ни в Белград и за възможностите за сътрудничество, установихме, че белградските специалитети са повече от превъзходни. А после продължихме с обиколката, изкачвайки се на

Белградската крепост и парка „Калемегдан“

Построена на възвишение по десния бряг на река Сава, точно при вливането ѝ в река Дунав, от крепостта някога се е контролирала Панонската низина и пътя от Запад към Константинопол. Както всичко на Балканите, така и тази крепост е преситена с история, като множество исторически моменти са  свързани с България.

Особено свиден за нас, българите, е един. След освобождаването на Сърбия от османско владичество през 1815 година Белградската крепост остава седалище на османски гарнизон. В сръбско-турския конфликт от 1862 година на крепостта се разгарят боеве. Като доброволци на сръбска страна тук се сражават и участници в Първата българска легия, създадена от Георги Сава Раковски. Сред тях е и Апостолът на свободата – Васил Левски. Днес този факт намира признание в паметник, разположен в парка „Ташмайдан“. 

Минаваме през вратата на крепостта и забелязваме, че тя разполага с няколко наблюдателни кули, удивителна средновековна часовникова кула и масивно каменно укрепление. Погледът ни веднага обхваща обширното плато около нея, превърнато в парк през 1880-те години - „Калемегдан“. Името му идва от турските думи „кале“ - град, крепост, и „мегдан“ - поле. Днес мнозина смятат, че това е най-красивият и най-голям парк в Белград и в същото време най-значимият културно-исторически комплекс, доминиран, разбира се, от белотата на крепостта. В него има паметници на известни сръбски културни и обществени дейци. В него се намират и Военният музей, Арт павилионът „Цвета Зузорич“ /изложбено пространство/, Градският институт за защита на паметниците на културата, зоопаркът, детски увеселителен парк, голям брой спортни площадки, кафенета, ресторанти. Не успяхме да разгледаме всичко, но, както се казва, трябва да остане нещо и за следващо посещение... Успяхме обаче да се насладим отвисоко на един от символите на Белград – паметника „Победителят“, на прекрасния изглед към града, на вливането на Сава в Дунав, на Големия военен остров. А дъждът ни накара да побързаме да се спуснем обратно към центъра на града, където намерихме подслон

в легендарния хотел „Москва“

Колко верен е изразът, че „няма нищо по-хубаво от лошото време“! И при предишни посещения в Белград бяхме минавали покрай хотел „Москва“, но този път имахме късмета да го посетим. Разположен на ъгъла на улиците „Теразия“ и „Балканска“, този хотел, и особено кафе-сладкарницата към него, са свидетели на много истории, приютявали са много световноизвестни личности. И естествено сърбите са създали от него легенда, която пазят и обогатяват.

Още от вратата на кафе-сладкарницата ни обгърна неповторимата романтично-аристократична атмосфера на руския сецесион. Погали ни прекрасна музика – тази на Пьотр Илич Чайковски. Оглеждаме се и виждаме – на концертен роял в единия й край свири талантлив изпълнител. По масите красиви сръбкини отпиват кафе или чай, може би очакващи някого, а чужденци от различни националности и религии възторжено опитват от прочутите й сладки изкушения.

Сядаме на маса и разгръщайки менюто, четем първо историята. Хотел „Москва“ е отворен през 1908 година от крал Петър I Караджорджевич. Сградата е обявена за паметник на културата през 1968 година, а през 1979-та - за културно наследство от голямо значение. За повече от век съществуване хотел „Москва“ и прочутата „кафана „Москва“ са посрещнали над 45 милиона души, сред които и едни от най-известните личности на Сърбия и на света: Алберт Айнщайн, Лучано Павароти, Иво Андрич, Ана Павлова, Леонид Брежнев, Индира Ганди, Рей Чарлз, Максим Горки, Робърт де Ниро, Брад Пит, Мила Йовович и много, много други...

Поръчваме си топли напитки и разбира се, по парче от прословутата торта „Москва Шнит“, запазената марка на сладкарницата. При откриването на кафенето през 1974 г. тя е била една от многото, които се предлагали, но само за няколко месеца става световноизвестна. Оттогава „Москва Шнит“ се сервира дневно на около 300 души, а около 1 000 цели торти се доставят на различни адреси. Или с други думи казано, кафе-сладкарница „Москва“ произвежда 20 тона торти годишно, при това всички - ръчно направени, с любов и страст към гостоприемството.

Излизайки, споделихме с Милан колко прекрасно е това кафене! За романтични срещи, за любопитни туристи, за кулинарни сладости, но най-вече - за докосване до представата на белградчани за историчност и достойнство. И точно тогава срещу нас гордо блесна друга перла на архитектурата – хотел „Балкан“. Предполага се, че сградата му е от времето, когато е направен и фонтанът „Теразие“, около 1860 г. Паметник на културното наследство, той е дело на известния белградски архитект Вукович. Хотелът преминава през много реставрации и собственици, но въпреки това запазва уникалния дух на епохата, в която е създаден. И той ни примамва, но не може всичко... Предстоеше ни

друго романтично вълнение – кварталът Земун

Някога той бил отделен град, ту част от Австро-Унгарската империя, ту от Сърбо-Хърватско-Словенското кралство, а това е оставило следи навсякъде из него. Започваме разходката си от най-високата му част - хълма Гардош, на чиито връх се издига маджарската кула-паметник „Гардош“. Поглеждаме нагоре и се омайваме от гордата лекота, с която островърхият й покрив се издига в небето. „Гардош“ е построена през 1896 година в чест на 1 000-годишнината от основаването на Унгария, като част от голям проект за четири кули, по една във всеки от четирите краища на унгарското кралство.

От площадката около историческата забележителност се откриват чудни гледки към река Сава и към квартала Земун, в сърцето на който жизнерадостно просветва златният кръст на църквата „Свети отец Николай“. Спускаме се бавно по средновековните улички с калдъръмена настилка, а те сякаш ни нашепват истории за битки и слава. Дъждът спря и слънчевите лъчи започнаха скромно да си проправят път измежду облаците. Човек като че ли е в друго измерение, далеч от забързания ритъм на сръбската столица.

Надолу сградите стават по-нови, по-достолепни. Впечатление ни правят Пощата на Земун, с бароково влияние в архитектурата й, и Земунската гимназия, с ренесансовия й стил.

Стигаме крайбрежната улица и се радваме на раждащото се бавно оживление по нея след спирането на дъжда. Тук е пълно с ресторанти и кафани - всички в различен стил, но всички романтични. Милан ни показва едно от емблематичните й места – ресторант „Шаран“, заявявайки, че тук може да се хапне чудесна риба и рибена чорба.

Тръгнахме си от Земун, този очарователен културно-исторически оазис, този малък град в града, с надеждата, че ще го видим отново някой ден. За да се порадваме пак на неповторимия му аромат, специфичен стил, невероятни забележителности и... рибни ресторанти, които този път нямахме време да посетим. Защото ни чакаше вечеря в „Три шишика“, в бохемския квартал „Скадарлия“. А нея дълго ще я помним - с живата музика, прекрасната скара, чудесните вина, веселото настроение. 

„Който е имал късмета да се събуди в Белград някоя сутрин, може да смята, че е постигнал достатъчно в живота си за деня“

Тази мисъл на писателя Душан Радович се въртеше в главите ни, докато пиехме сутрешното си кафе в лоби бара на хотела, наблюдавайки през прозорците как дъждът бавно къпе Ботаническата градина насреща, за да блесне тя в цялата си пищна зеленина, и как колите, по-тромаво от обикновено, се движеха по малката уличка, която ни разделяше от входа й. Хубавото беше, че по програма ни предстоеше посещение на някои културни и духовни институции.

Музеят на Никола Тесла – в регистъра „Паметта на света“

Влязохме в него с усещането, че ще се докоснем до уникалния интимен и творчески свят на човека, създал базата за Втората индустриална революция – Никола Тесла. Днес не можем да си представим света без неговите изобретения: променливия ток, асинхронния двигател, бобината на Тесла, скоростомера, дистанционното управление, безжичното пренасяне на енергия и информация, радиовълните, радара...

На вратата на музея ни посрещна младо момиче, което ни разведе, заедно със събралата се вече голяма група туристи, из залите му. По време на обиколката то ни разказваше със заразяващ ентусиазъм за великия сърбин - показваше ни негови предмети, споделяше ни случки от живота му, демонстрираше ни някои от пионерските му изобретения...

Експонатите в музея напомнят, че роденият в село Смилян /Хърватия/ гений на електротехниката, който така и не завършва докрай висшето си образование, има толкова силни прозрения, че след тях светът вече не е същият. Възможност да ги реализира той намира в Америка. Никола Тесла ни оставя 125 изобретения, защитени официално с 311 патента от 27 държави на пет континента! Към тях може да се добавят още много други, подготвени за патентното ведомство на САЩ, но незащитени, както и такива, които никога не се и опитва да защити. Някои от неговите открития са в сърцето на големи световни събития, маркирали XX век, като те, силно изпреварили времето си, са смайвали публиката.

Днес музеят „Никола Тесла“ в сръбската столица е горд наследник и пазител на огромния личен архив на този гений. Той е и изследователска лаборатория за живота, делото и приноса му в науката. Неслучайно през 2003 г. ЮНЕСКО включва „Архивите на Никола Тесла, 1856-1943, в музея „Никола Тесла“ в Белград“ в регистъра „Паметта на света“.

Повече за интересната личност на Никола Тесла, за неговите гениални изобретения и за музея може да прочетете ТУК.

Излязохме от тази уникална за Сърбия и света институция доволни и обогатени. И се отправихме към

Музея на Югославия - още един размисъл за културата на паметта

Първото ни усещане в него бе за свежест и красота, идващо от големия му добре поддържан парк. Облечени в дъждобрани, по алеите му се разхождаха азиатски туристи, най-вероятно китайци, които весело коментираха нещо и правеха снимки. От дъжда, който не спираше да ромони, зеленината на парка бе станала още по-пищна и впечатляваща, приятно хармонизираща с 20-ината скулптури от големи югославски художници, пръснати из добре оформените му пространства. А една от първите творби, която се изправи пред нас, и която бе обект на особено внимание от страна на посетителите, бе статуята на югославския лидер Йосип Броз Тито. Всъщност паркът е със свободен вход и всеки, който пожелае, може да влезе и да се разходи из него.

Музеят на Югославия е създаден върху основите на прекратилите дейността си: Музей на революцията на народите и националностите на Югославия, музей „25 май“, подарък от град Белград за 70-ия рожден ден Йосип Броз Тито, и Мемориален център „Йосип Броз Тито“. На 1 декември 2024 г. тази внушителна културна институция ще отпразнува 28-ата си годишнина.

Вървим из залите й на случаен принцип и осъзнаваме – тук, в Сърбия, най-близкото минало не се заличава, то се тачи и пази. Защото е част от паметта на нацията. Защото историята на Югославия /1918-2006 г./ е време, изживяно от няколко нейни поколения.

Ето ни в зала, в която са изложени подаръците, дадени на Йосип Броз Тито в Югославия и в чужбина. Те са не само събрани и показани като предмети, те са и послания, наслоени значения, които говорят за епохата и взаимоотношенията в нея – лични и държавнически. Даровете, които блестят с цялата си красота пред очите ни, са от десетки държави от всички континенти и са толкова разнородни! И зад всеки от тях се крие някаква любопитна история, разказана увлекателно от музейните работници. И всеки е даден с уважение на човека, под чието лидерство Югославия не само просперира, но и става учредителен член на уважаваната организация Движение на необвързаните държави. Основана през 1961 г. в Белград, тя е до голяма степен създание на югославския президент.

Ето ни в друга зала, в която е документирана, чрез снимки и документи, цялата епоха на Социалистическа федеративна република Югославия. Погледът ни привличат: програма за Деня на младостта в Кралево от май 1984 г., корица на юбилеен брой на студентско списание, публикувани резултати от спортни щафети, купи от студенстки състезания и т.н.

Ето ни накрая и в Къщата на цветята. Построена за зимна градина в резиденцията на Тито, днес тук е гробът му, а до него и този на третата му съпруга, Йованка. Разглеждаме наредената там изложба, озаглавена „Почина другарят Тито“. Разбираме, че чрез нея Музеят на Югославия продължава разсъжденията си по темата за личността на Йосип Броз Тито и нейното значение - официалното, държавното; непосредственото, народното; оспорваното. Колажите от фотоси показват как новината за смъртта на югославския лидер се превръща в национална трагедия, а погребението му - в едно от най-грандиозните, които светът е виждал, събрало в Белград лидерите на около 130 държави.

Излизаме от музея, с общ фонд 75 000 единици, с убеждението, че написаното в сайта му е вярно - програмите и дейностите му насърчават „социалната памет и културата на паметта, свързани с развитието на югославската идея, от създаването на държавата Югославия като кралство до нейното изчезване в началото на деветдесетте години.“

Да, културата на паметта се възпитава – всеки ден, у всеки един.

Църквата „Свети Сава“- скъпоценната перла на сръбската столица

Ето ни пред най-големият православен храм на Балканите. Бял и чист като вярата, с блестящи златни кръстове по куполите като надеждата, с жизнерадостното биене на камбаните като любовта. Той носи името на сръбския духовник, просветен деец и дипломат Сава, борил се за независимостта на Сръбската православна църква и станал първият неин архиепископ (1219 – 1233 г.). Впоследствие е канонизиран.

Разказват ни за строителството на храма, започнало през 1935 г., но прекъсвано няколко пъти. Първият - заради началото на Втората световна война, бомбардировката на Белград през 1941 г. и окупацията на Югославия.

След освобождението й се установява нов обществен ред и Сръбската православна църква се оказва в много трудно положение до... възкачването на патриарх Герман начело й през 1958 г. Тогава се подновява идеята за продължаване на строителството на храма. Но това става реалност чак през 1984 г., когато, след вече 88 искания и същия брой откази във времето, най-накрая се постига съгласие на национално и местно ниво църквата да бъде завършена. Професор Бранко Пешич, назначен за неин архитект, преработва основно първоначалния проект, за да може да се използват вече появилите се нови материали и строителни техники.

Строежът се подновява през 1985 г. Стените са издигнати до пълната им височина от 40 метра. Но най-голямото постижение е издигането на централния купол, тежащ 4 000 тона. Той е направен на земята, а след това, заедно с покритието от медна ламарина и големия позлатен кръст, висок 12 метра и тежащ 4 тона, е вдигнат и поставен върху стените. Това действие, продължило 40 дни, завършва на 26 юни 1989 г.

Но следва ново прекъсване, поради събитията през 90-те години на миналия век - разпадането на Югославия и военните конфликти на териториите на бившите й републики, и бомбардировките на НАТО над Сърбия.

Влизаме в храма. Усещаме как отвсякъде струи бяло-златна светлина, която обгръща душата на човека и я възвисява. Вътрешната му украса е впечатляваща. Цялата му централна част е изографисана с т.нар. мозаечна техника. Проектът за нея е на Руската академия на изкуствата, а академик Николай Мухин лично ръководи изпълнението му. Над триста майстори-художници работят в работилници в Русия и на място, така че този грандиозен проект от над 15 000 m2 мозайка да бъде завършен за рекордно време, от 2016 до 2020 г. Тогава са завършени и иконостасът, полилеят, каменните подове и пластични елементи.

Разглеждайки тази нова ортодоксална светиня и усещайки нейната мощна енергия, си мислехме колко сме близки с нашите съседи - сърбите. Може би защото от векове ни крепи общата вяра, надежда и любов. 

Уморени, седнахме да обядваме в кокетен малък ресторант в близост до църквата „Свети Сава“. И се уверихме още един път - сръбската столица предлага уникални кулинарни изкушения в незабравима атмосфера, без значение дали тя е бохемска, етно, класическа или модерна. Но това е друга тема – дълга и вълнуваща сетивата.

Не можехме да си тръгнем от Белград без една разходка по брега на Дунав. Дъждът беше поспрял, но облаците все още затискаха небето. Лодки лениво се движеха нанякъде, а корабче с туристи леко пореше водата. Бели лебеди грациозно плуваха в близост до укрепения бряг, почти до нас. А в края на кея влюбена двойка, замечтано съзерцаваше реката.

Да, наистина, Белград е красив дори и под дъжда.  

Екипът на „Дипломатически спектър“ изказва своите благодарности на Туристическата организация на Сърбия, както и на посолството на Република Сърбия в Република България за подкрепата при реализирането на това пътуване.

Снимки: „Дипломатически спектър“ и Туристическата организация на Сърбия

Горе: Белград, панорама /снимка – Андрей Нихил/

Първи ред: Мястото, където р. Сава се влива в р. Дунав /снимка – Андрей Нихил/; статуята на княз Михаил с изградената за Белградските дни сцена, зад нея е Националният музей на Сърбия; градско оживление; Културният център на Белград.

Втори ред: улица „Княз Михаил“; музикантка на нея; Сръбската академия на науката и изкуствата; Кметството на Белград.

Трети ред: парламента; православната църква „Свети Марко“; Първо сръбско основно училище „Крал Петър I“, в двора на което се е изиграл първият баскетболен мач в Белград през 1923 година, а от 1857 до 2002 г. в него се е помещавало и първото сръбско дружество по гимнастика и борба; дворецът на принцеса Любица.

Четвърти ред: часовниковата кула на Белградската крепост; Военният музей и експонати; паметникът „Победителят“ в Калемегдан.

Пети ред: хотел „Москва“; хотел „Балкан“; кулата „Гардош“ в квартал Земун /снимка – Андрей Нихил/; църква в същия квартал.

Шести ред: нощен Белград - паметника на Стефан Неманя /снимка: Мия Медакович/; кеят на Земун, /снимка – Александър Матич/; мостовете над р. Сава /снимка – Александър Матич/; „Белград на вода“ /снимка – Зоран Спремо/

Седми ред: Музеят „Никала Тесла“

Осми ред: Музеят на Югославия

Девети ред: църквата „Свети Сава“

Десети и единадесети ред: ресторанти и кулинарни изкушения в Белград