Сърбия веднага пленява сърцето – като любов от пръв поглед.

Със зеленината на просторите й, със слънчевите зайчета по възвишенията й, със спокойната нега на реките й. Градовете й са перли на архитектурата, селата й – съкровища от традиции, а хората й – топли, горди и гостоприемни. Пазят историята, обичаите, наследството и ценностите. Сърбия трудно може да се опише, тя просто трябва да се изживее.

Когато през 2018 години посетихме за първи път Златибор с група български журналисти, на тръгване всички си пожелахме някой ден отново да се върнем тук – сред „златните“ борове на Балканите. Тогава курортът - перла на сръбския туризъм, ни омая с девствената чистота на пъстрите поляни и зелени горички по заоблените му хълмове, със спокойната жизнерадост, която витаеше около езерото в центъра му, с гостоприемството на немногото му хотели и къщи за гости и с приятелското отношение на хората му, които ни посрещаха с думите: „Гледай високо, дишай дълбоко!“.

И ето ни сега след седем години отново тук, в Златибор, през златната есен на 2025 година. Докато пътувахме към курорта, спомените от първото ни посещение се преплитаха със сегашните възприятия, карайки ни да правим съпоставки. Пътищата на Сърбия - от всички категории – и тогава много добри, сега като че са станали перфектни. Автомагистралата от границата ни към вътрешността на страната я познават много българи. По нея стигнахме до изхода за Върнячка баня, където се отбихме за почивка и обяд.

А после, по различни пътища, през села и градове /Кралево, Чачак, Ужице, Чайетина/ бавно продължихме към Златибор. В това си имаше своето очарование. Спирахме тук-там, за да си поговорим с хората за живота или просто да уловим с фотоапарата моменти от днешния ден в сръбските селища. И тук, като навсякъде по света, имаше хора – умислени, хора – усмихнати, хора – любезни, хора – любознателни. Силно впечатление ни направи, че животът кипи с пълна сила – камиони прекарваха нарязани дървени трупи, трактори се движеха между стопанствата, строителни кранове и багери шумно напомняха значимостта на задачите си почти във всяко населено място...

Тъй като пътят към Златибор е този към границите с Босна и Херцеговина и Черна гора, трафикът бе доста натоварен. Заваля дъжд и движението се забави. Озовахме се в курорта по тъмно. Смятах, че бързо ще се ориентирам по спомени, за да намеря хотела ни в центъра, но се излъгах. Влизайки в Златибор, се озовахме сред множество нови луксозни хотели, лъскави магазини, шумотевица от разхождащи се, въпреки дъжда, туристи. Всичко беше променено! Помислих си – утре ще видим към добро ли е това...

Започнахме от пещерата Стопича

На сутринта, заедно с Тамара Рашкович от Туристическата организация на Сърбия, се отправихме на опознавателна обиколка в околността.

Само след 19 км бяхме пред входа на най-посещаваната пещера в Сърбия - Стопича. Като природен феномен, тя е под защита на държавата. Уредена и отворена за туристически посещения сравнително късно - през 2009 г., през 2020 г. тя вече е била посетена от над 100 000 души, което е абсолютен рекорд. А цифрите са подобни всяка година оттогава насам.

Това не е случайно. „Тази пещера крие най-големия подземен водопад на Балканите, а също така има и невероятни каскадни вани, които рядко можете да видите някъде по света. Самото й име - „Стопича“, идва от едноименното село, до което се намира пещерата. В нея има около 1600 метра проучени коридори, а пътеката, достъпна за туристи, е дълга около 330 метра - достатъчно, за да ви очарова напълно. Входът на пещерата има монументален вид - с височина 18 метра и ширина над 30 метра. Тези числа говорят много за факта, че пещерата „Стопича“ никога не е била скрита - тя е била там и е чакала да я открием.“, четем в сайта на Туристическата организация на Златибор.

А ние пък я преоткрихме. Влязохме, за да й се насладим отново след седем години, а излязохме уверени, че сърбите наистина полагат съзнателно и добронамерено усилия за подръжката на своята природна забележителност. Всъщност още на пътеката от паркинга към входа й видяхме работници да извършват подобрения за по-лесен достъп и по-сигурно обезопасяване преди зимата. Но грижите си личаха и вътре. Уверихме се в това, минавайки отново през Светлата и Тъмната зали, покрай прословутите й каскадни вани, речното корито. И разбира се, покрай водопада „Изворът на живота“.

В „Старо село“ Сирогойно

Когато влязохме в този музей на открито, сякаш се пренесохме в битова приказка от едно време. Малките къщички, покрай които минавахме, с островърхи покриви, построени от камък и дърво, ни показваха някогашната външна архитектура на златиборските домове, а техният интериор и стопанските постройки към тях ни говореха за бита и организацията на живота на местните хора.

Eтнографският комплекс, състоящ се от църквата „Свети апостоли Петър и Павел“ от XVIII век и Музея на открито „Старо село“ Сирогойно, е разположен върху площ от 5 хектара и в него има 50 обекта. „Процесът на пренасяне, инсталиране и реконструкция на златиборските дървени къщи в „Старо село“ започва през 1980 г. по проект на архитекта Ранко Финдрик и Републиканския институт за опазване на културното наследство. Инициативата произлиза от местната занаятчийска организация в Сирогойно и е реализирана благодарение на упоритостта на Добрила Василевич-Смилянич, ангажирането на етнолога Боса Росич, компетентните национални институции и многобройни сътрудници.“ /из сайта на музея/.

Днес „Старо село“ Сирогойно е обявен за културна институция от национално значение на Република Сърбия. През 2014 г. той получава и специално признание от журито на Европейския съюз в областта на културното наследство за проекта „Къщите на Златибор от XIX век до наши дни“ за усилията му в опазването и поддържането на културното наследство, в категория „Образование и повишаване на осведомеността“.

Докато се разхождахме из комплекса, освен приказното усещане, че си в един отминал век, и тук, както и в пещерата Стопича, се впечатлихме от големия брой ученици – малки и големи, които идваха организирано, за да се запознаят с природното и културно наследство на страната си.

Разбира се, за многобройните туристи в „Старо село“ Сирогойно има и механа, която предлага традиционни златиборски ястия. Има и седем малки златиборски дървени къщички, в които се настаняват гости – както участници в разнообразните програми на музея, така и туристи. Всяка от тях е с различен капацитет /от две до пет легла/, като общият им брой е 29. Погледите ни се спряха на афиш - оферта за предстоящата Коледа, която в Сърбия се празнува на 6 януари. За нея се предлага в автентична атмосфера домакини и гости да извършват обредни действия като: отсичане и поставяне на коледната елха, внасяне на слама и подреждане на традиционната великопостна Коледна вечеря. За да се помни...

Да влезеш в къща като случаен пътник и да излезеш от нея като стар приятел

От „Старо село“ Сирогойно тръгнахме към известен с екологичната си храна ресторант, в който имахме резервация за обяд. Потеглихме през планината по маршрут, който да ни позволи да се насладим на златистото й великолепие. По радио „Лола“ звучеше най-хубавото от сръбската музика през годините и тя, заедно с приятно галещото есенно слънце, ни накара да забравим за всички грижи на деня.

Съзряхме прекрасна гледка и спряхме да снимаме. Беше в близост до двор на самотна къща, в който някаква жена си вършеше нещо. Щом ни забеляза, тя ни поздрави и само след две разменени изречения, ни покани да влезем. Седнахме на масата под лозницата. Предложи ни кафе, чай, но ние предпочетохме да пийнем от истинските натурални сокове, с които тя се похвали и които сама прави за семейството си и за гостите си – дюлев и капинов. Разказа ни, че с мъжа й работели в Белград, но като се пенсионирали, дошли да живеят тук, на чист въздух, в къщата, която построили преди време. Сега давали някои от стаите за нощувка на туристи. Говорихме си за професиите, за децата, за живота… в Сърбия и в България. Странно, бяхме се запознали едва преди няколко минути, а вече си говорехме като стари приятели. Казахме си – никъде по света го няма това – топлото балканско и славянско гостоприемство на нашите страни. А ние дори не знаехме къде точно на картата на Сърбия се намираме. Бяхме някъде там, в планината...

Включихме GPS-ът и продължихме да се изкачваме. Пътят се стесни, стана само едно платно, по което две коли едва се разминаваха, но дори и тук по него нямаше нито една дупка. Беше почти пуст, разминахме се само с две-три коли и спрял камион, който мъже пълнеха с дървени трупи. Пътувахме сякаш през живописен тунел, образуван от пожълтелите корони на дърветата, които посипваха със златен прах колата. Озовахме се на връх, от който започнахме да се спускаме към някаква падина, в която се намираше ресторантът.

Незабравими гледки. Но и незабравима кухня. Още с влизането ни в собствениците ни предупредиха, че гозбите се правят на момента и трябва търпеливо да почакаме. Вече не бързахме, но и чакането си заслужаваше. Всичко в чиниите ни бе от фермите наоколо. Едва ли човек може да похапне някъде по-вкусни: печено телешко, баница, павлак, айвар и какво ли още не...

Тръгнахме си преситени от вкусотии и красота. Накъде повече от това?

На другия ден обаче ни очакваше

планината Мокра гора и Шарганската осмица

Историята и техническите характеристики на Музейно-туристическата железница „Шарганска осмица“ вече ги описахме в предишния ни материал за Златибор. Но ако човек е в района, не може да не му се прииска да се повози отново на влака „Носталгия“. Да усети пак духа на старото време, да се потопи още веднъж в атмосферата от филма на Костурица „Животът е чудо“.

И ето ни на перона на гара Мокра Гора. Някога тази железопътна линия била основната връзка на Белград със Сараево и Дубровник. Днес тя е една от основните забележителности в планината Мокра гора. Трасето ѝ, гледано от небето, прилича на числото осем и свързва село Мокра Гора, обявено за едно от най-добрите туристически села в света от Световната туристическа организация към ООН през 2021 г., и гара Шарган Витаси.

Цената на билета за тази атракция е около 20 лв. за възрастен и 10 лв. за дете. Влакът има два курса на ден - в 10:30 ч. и в 13:30 ч. /през лятото и в 16.10 ч./, като при всеки преминава 22 тунела, пет моста, денивелация от 300 метра и общо разстояние от 15 440 метра.

Говори се, че три десетилетия преди построяването на железницата известният гадател от Кремна в края на XIX век - Митар Тарабич, предсказва, че „железен път ще пресече Циганския склон с желязна пожарна каруца“. И това се сбъдва. Линията работи до 1974 г., когато по нея преминава последният пътнически влак. Но Митар Тарабич предсказва още: „Ще минат години, преди хората да си спомнят железния път и тогава ще го възстановят. Но пътуванията до Вишеград вече няма да са за работа – пътниците ще идват за удоволствие, почивка и наслада.“ И това се сбъдва. През 1999 година, Железопътната транспортна компания „Белград“ издава решение да се възстанови железопътната линия и да се активира за туристически цели.

Преди седем години возенето на влакчето беше наистина „удоволствие, почивка и наслада“. Този път обаче вагончето бе претъпкано като градски транпорт, а дори не беше активен туристически сезон. Хората в него – китайци, руснаци, унгарци и сърби, бяха толкова много, че дори кондукторът – една от атракциите по време на пътуването, не можа да мине „да провери“ билетчетата, нито пък нещо да разкаже, както беше миналия път. Е, ако Митар Тарабич беше жив, щеше сигурно да предскаже: „Ще минат години и Музейно-туристическата железница „Шарганска осмица“ ще предприеме мерки срещу свръхтуризма. За да не се загуби очарованието на носталгичното пътуване за удоволствие, почивка и наслада.“

Дървеният град на Костурица, известен още като Кустендорф или Мечавник

Местните разказват, че когато Костурица видял хълма, докато снимал филма „Животът е чудо“, на него нямало нищо - само една постройка. Но големият режисьор не можел да откъсне очи от него. Самият той си спомня за онези дни: „Гледах Мечавник с часове, чакайки слънцето да изгрее, за да можем да продължим снимките по хълмовете на Мокра гора, срещу Мечавник. Гледах със завист хълма, където нямаше нищо, но винаги имаше слънце!“

И съзерцавайки го, Кустурица вижда там бъдещия Дървенград. И се случва чудо. Купува мястото и създава град като от филм, но и град за филм.

Още с влизането в него видяхме, че, както подсказва и името му, тук царства дървото - по площади и улици, по и в църквата, но най-вече по къщите. Изградени в стар „динарски стил“, вътре те са обзаведени с всички постижения на съвременната цивилизация. Възхитихме се. Само на няколкостотин метра от местообитанията на мечки, диви свине, елени и вълци в „старите“ дървени къщи на Мечавник има безжичен интернет, оптична комуникация и всякакви други екстри на съвременния живот. Старо и ново тук пулсират в хармония.

А какво се случва в Кустендорф?

В него се твори. Тук са създадени три игрални и два пълнометражни документални филма на Емир Костурица. Организират се два, вече утвърдени фестивала - международния филмов и музикален фестивал „Кустендорф“ и музикалния фестивал „Болшой“. Написани са две книги, звучи много музика… Лека-полека Костурица е превърнал мястото в един от центровете на изкуството и културата в Сърбия.

В него се развива и туризъм. Мечавник и планинската хижа „Младост“ в близкия ски курорт „Ивер“ се управляват от търговско дружество „Лотика“ в Мокра гора, собственост на Емир Кустурица. Общо те разполагат със 115 стаи за нощувка, 500 места в ресторантите и 350 на терасите им, три киносалона или конгресни зали, детски кътове за игра, открит амфитеатър - „Гаврило Принцип“... Мечавник разполага с басейни, спортни съоръжения, заведения. Има си дори собствена хеликоптерна площадка, която може да се използва както за бързо пристигане за тези, които нямат много време, така и за бърз трансфер на хора в случай на спешност.

В него е и къщата на режисьора - на дискретно място, скрита от погледите на туристите, чието фотолюбопитство, както знаем, е безкрайно. Обаче почти никой не може да се похвали, че я е снимал. Местните, които са я виждали, разказват, че е прекрасна, в стила на Дървенгард, но с басейни и модерна технически решения.

Ясно е, Дървенград и днес е вдъхновението на режисьора. Където той продължава да работи по нови проекти както в киното, така и в музиката.

„Златната гондола“ на Златибор – излитай и дишай!

Най-дългият панорамен кабинков лифт в света е девет километра и свързва Златибор с връх Торник (1496 м). Сърбите го наричат „Златната гондола“. Озовахме се на началната му станция сред първите туристи една сутрин. Качихме се в една от кабинките, изпратени от усмивките на служителите и от дървената статуйка на типичен златиборец, държащ в ръце „златната гондола“.

Есенното слънце разнежено припичаше заоблените върхове на планината, а панорамните гледки в четирите посоки на света изпълваха душите ни с красота и блажество, което продължи около 30 минути.

Минахме над Рибничкото езеро, после над курорта Торник, в подножието на върха, най-големият ски център в Западна Сърбия за алпийски и северни ски. Разнообразните му писти са с обща дължина над 10 км. Разрушен по време на бомбардировките на НАТО през 1999 г., сега видяхме всичко възстановено, да се развива живо и динамично.

Стигнахме върха. Тук всичко е чисто, подредено и облагородено. Има място за снимки – на фона на Златибор, място за панорамна наслада – виждаш всичко наоколо, място за романтика – люлката за двама наблизо, място за игри на деца, място за похапване на огладнелите от планинския въздух туристи.

На връщане слязохме на междинната спирка на лифта - до езерото Рибничко, за да се поразходим. Виждахме как преминават една по една кабинките на „Златната гондола“. В момента лифтът превозва до 800 пътници на час чрез своите 72 кабини с по 10 места, но максималният му капацитет е 90 кабини и 1000 пътници на час. Билетът струва около 33 лева /отиване-връщане/, но има множество намаления за групи, за жители на общината, за деца, пенсионери и т.н. Открит през 2021 г., през 2025 г. кабинковият лифт „Златибор Голд“ отбеляза 1-милионният си посетител!

Но освен туристическа атракция, „Златната гондола“ е и място за култура и събития. Програмата й наистина е впечатляваща. В нея има всичко – за деца, младежи, възрастни... И влюбени. Да, и влюбени, защото лифтът има специално предложение за всяка двойка - да се наслади на пейзажите на планината в специално декорирана кабина с шампанско и сладки закуски, като за спомен получава сувенир - чаши за шампанско със символа на „Златната гондола“.

Но и събитията не са малко. Прочетохме, че точно преди нашето посещение в Златибор - от 16 до 18 октомври, тук се е провел Първият форум на кабинковите лифтове, организиран от „Златната гондола“ Златибор. Той събрал партньори и експерти в областта на въжените линии и устойчивия туризъм за обмен на опит, знания и идеи. Участниците в него са обсъдили предизвикателствата и бъдещето на лифтената индустрия, развитието на планинските дестинации и свързаността им чрез сътрудничество и иновации.

Директорката на JP Gold Gondola Zlatibor Бояна Божанич се надява, че Международното специализирано изложение EXPO 2027 Белград, ще бъде възможност и за Златибор и община Чайетина да покажат какво имат, със специален акцент върху женското предприемачество и продуктите, които жените произвеждат сами.

Мултимедийният фонтан на Златибор

Преди седем години го нямаше – него - мултимедийния фонтан в езерото на Кралския прощад в Златибор! Тогава имаше само спокойно разхождащи се туристи покрай водното пространство, които следваха препоръката на местните: „Гледай високо, дишай дълбоко!“. Носеше се младежки смях, шепот на влюбени, а възрастните сядаха по пейките покрай езерото, за да се насладят на златните мигове под златните борове.

Сега в една от вечерите отидохме да се разходим в центъра на курорта, но всичко тук бе шокиращо различно. Сякаш целият Златибор бе привлечен от силен магнит около езерото. Сред шума и тълпата хора съзряхме впечатляващ воден, светлинен и звуков спектакъл над него. Създава го Мултимедийният фонтан на Златибор, най-новата туристическа атракция в курорта. Неговите шоу програми са комбинация от водни струи, светлинни ефекти (лазери) и музика. Върху воден екран, дълъг 30 метра и висок 10 метра, се излъчват видео прожекции. От 23-те му водни струи, 12 се издигат до височина 18 метра, а 11 са танцуващи. Всяка струя е независима и е оборудвана подходящо за програмирана работа в системата. А дъното на езерото е сякаш звездно небе с 200-те му светлинни точки.

Явно е, че Мултимедийният фонтан е от най-модерните в света в момента, но ефектът от него за туризма е по-важният. А той бе видим вечерта. С него Община Чайетина цели да създаде още една привлекателна точка за туристите в Златибор. Фонтанът е открит на 30 юни 2022 година, по повод Деня на община, но той е част от по-голям проект за цялостна реконструкция на Кралския площад, с пълно обновяване на езерото и обособяване на паркови алеи за разходка около него. И с нова открита сцена на него.

Предстоящата Нова 2026 година и зимният туристически сезон

Всъщност точно тук, на Кралския площад, Златибор прави традиционното си посрещане на Новата година, на което, всеки път, присъстват над 20 000 души! И всеки път това става със зрелищни фойерверки, съпроводени от изпълненията на тромпетен оркестър. Преди концерта се организират детски представления, раздаване на пакети и сладкиши за най-малките и какво ли още не... Само ще вмъкнем, че Златибор се грижи за децата не само на Нова година. Тук през цялото време е пълно с развлечения за тях: Дино парк, Приключенски парк, Ел Пасо Сити…

От вече обявената програма на Златибор за предстоящото посрещане на Новата 2026 година са планирани три концерта на откритата сцена със свободен вход, коледна приказка и приключение с кабинковия лифт. Разнообразната новогодишна програма ще бъде допълнена от фестивала „Златиборска коледна приказка“, който ще продължи до 31 януари 2026 г. Помислено е за всичко и за всички.

Преди да си тръгнем от сръбския курорт посетихме пазара, за сувенири. Ако преди в него имаше най-вече такива, изработени предимно от „златния“ бор, сега имаше какво ли не... Избрахме си няколко традиционни. И разбира се, взехме и от прочутите местни специалитети: златиборско прошуто, сирена, каймак... всичко от малките семейни ферми наоколо.

Всъщност Златибор – перлата на сръбския туризъм, няма нищо общо с това, което беше преди седем години. Много нови хотели – функциониращи или в строеж, много стари и нови услуги, много стари и нови забавления... Накъде ли отива?

Статистиката обаче е сигурна. С развитието на здравен, спортен, конгресен, селски, детски и младежки и кулинарен туризъм, и през 2025 г. Златибор продължава да бъде най-посещаваната планинска дестинация в Сърбия. Цифрите доказват това. В периода януари-септември общо 341 966 туристи са посетили „златната планина“, което е увеличение с 8,3% спрямо същия период на миналата година, според Туристическата служба на Златибор. Регистрирани са 1 014 078 нощувки, което е с 5% повече от предходната година. При тези резултати е нормално Златибор да гледа с оптимизъм към предстоящия зимен сезон.

И броят на нощувките на чуждестранни туристи се е увеличил с 26 % в сравнение с януари-септември 2024 г. Повечето регистрирани гости са от Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Китай, Русия, Израел, Малта, следвани от Хърватия, Румъния, Словения, Германия, Съединените щати…

А защо да няма и от България? Разстоянието Златибор – София е само около 450 км.

Екипът на „Дипломатически спектър“ изказва своите благодарности на Туристическата организация на Сърбия за подкрепата при реализирането на това пътуване.

Снимки: „Дипломатически спектър“ 

Първи ред: Сн. 1 и 2 - пещерата Стопича; 3 и 4 - „Старо село“ Сирогойно.

Втори ред: „Старо село“ Сирогойно.

Трети ред: планината и ресторантът.

Четвърти, пети и шести ред – Дървенград.

Седми и осми ред: Златната гондола на Златибор.